Има различни форми на икономически сдружения - дружества с ограничена и неограничена отговорност, акционерни фирми и офшорни компании. А пък пенсионерите от вход "Г" на блок 432 бяха влезли в комбина от нов икономически вид - всеки божи ден един от тях купуваше вестник, прочиташе го и го пускаше по кутиите на другите.

Днес беше ред на възрастния г-н Иванов. Той стана рано, избръсна се, облече костюм и тури вратовръзка. Така се яви пред продавачката на будката, стиснал предварително подготвената сума. Пожела добро утро, поговориха за времето, дълго избира подходящ артикул. Да не е смачкан или отпечатан накриво, текстът да не е с размазано мастило.

След като купи вестника, се върна в хола и се приготви за четене като японец за чаена церемония. Съблече сакото, разхлаби възела на вратовръзката и избърса очилата си с мека кърпичка. После дълго ги намества върху носа си. Тази церемония удължаваше момента на насладата - пръв да се информира от шумолящата вестникарска хартия. Чу се как зашумоля със страниците и потъна в бездната на информацията.

- Я гледай ти! - изведнъж възкликна възрастният господин Иванов. Гмурнал се в дълбините на информацията, той неочаквано бе съзрял бисер. Истински бисер. Първо не повярва на очите си. Свали очилата и пак ги почисти с меката кърпичка. После отново се взря в буквите и ги прочете на глас.

Бутна вестника настрани и се замисли. Поколеба се около минута, после скочи доста пъргаво за своите 75 години и облече сакото. Стегна възела на вратовръзката, но допълнително го стегна гласът на жена му:

- Къде тръгна пак?

- Продават хотели по едно евро! - рече и посочи вестника. - Ще ида да взема два...

Жена му гледаше като хипнотизирана сутрешен телевизионен блок.

- Вземи и едно кисело мляко! - каза госпожа Иванова, без да отклонява вниманието си от екрана.

Възрастният г-н Иванов провери съдържанието на джобовете си. За един хотел имаше, но за два не му достигаха 50 стотинки. Срам, не срам, помоли жена си.

- Ти съвсем си откачил! - рече тя, като разбра за инвеститорските му намерения. - За кво са ти тия хотели? Те са на нашето море... А то море ли е?

- Ама по едно евро... - опита се да убеждава г-н Иванов.

Жена му беше практична жена. И също така информирана за ръста на цените. Тя насочи показалец към слепоочието си и го завъртя недвусмислено:

- Луд ли си! В магазина за едно евро продават къде по-нужни неща! Хотели не ни трябват!

- Ама имаме деца... И внуци... - опита се да убеждава господин Иванов.

- Те повече няма да стъпят на нашето море! - каза жена му. - За какво им е да ходят в тия бетонни комплекси... В Гърция курортът излиза по-евтино и морето си е море... А за Турция - да не говорим!

Тук г-н Иванов нямаше какво да каже.

- Изчакай! - посъветва го жена му. - Може хотелите още да паднат... Или пък за Коледа да ги раздават като надбавка към пенсиите. Толкова хотели построиха, по два за лев ще ги дават, помни ми думата!

Възрастният г-н Иванов нямаше интерес от конфликт в семейството. Нито пък конфликт на интереси със собствената си съпруга. Така безконфликтно бяха преживели 50 години заедно.

Той понечи да свали сакото си.

- Тъй и тъй си тръгнал, вземи едно кисело мляко! - нареди госпожа Иванова и отново се вглъби в сутрешния телевизионен блок.