В парижкия Пантеон са погребани много личности от световно значение. Отделени в подземна крипта са гробниците на титани като Русо и Волтер. Като слизаш по витата каменна стълба към това сакрално място, вляво дискретно се замержелява тоалетна. Защото е възможно да ти се... нали?

Тоалетната прави прозаично, приземяващо впечатление, но е нещо, без което не можем. Ако у нас, таман си свел глава до гроба на Незнайния воин или над Вазовия и току ти се... Какво правиш тогава? Би могъл да се примолиш за помощ в "Александър Невски" или в "Света София", в Народното събрание, в БАН, а най-логично - в общината. Интересно впрочем, дали ще се решиш да попиташ и какво ли ще ти отговорят?

Основното и при французите, и при българите е обмяната на веществата. Тя се състои от два процеса - приемане и изхвърляне. Французите приемат главно у тях си и в ресторанти, а изхвърлят само в тоалетни. Ние приемаме навсякъде, но къде изхвърляме е потайност нашенска.

Българският родител тръгне ли да излиза, започва да тормози детето си:

- Хайде пиш, че излизаме!

Гръм и мълния, ако не пуска пиш. Съскане, крясъци, дърпане на уши, попляскване. Как така сега пък няма пиш?

- Навън веднага ще имаш пиш, дете проклето, какво ще правим тогава?

След бурни обяснителни сцени най-после родителят излиза с детето си. Отиват например в софийската зоологическа градина. Там, наред с многото павилиончета за приемане, има и две дупки за изхвърляне. Понеже при животните се ходи предимно с деца, всичко е направено с цел да задоволи детското любопитство. Сочи детето и пита - това какво е? Гордо се извисяваш и отсичаш - скален орел! А това - пита детето проклето за едната от двете т. нар. тоалетни. Това е клоака, отговаряш чуждестранно, докато пристъпяте гнусливо сред купчинки изхвърлено. А това какво е (стигнали сте до другата тоалетна). Това, казваш тежкарски, е учреждение! Има си различно от зоологическата градина работно време. Приготвяш си парите, заставаш на опашката и гънейки се от зор на място, се молиш да не затворят учреждението.

В зоологическата градина много от животните са осиновени.

- Защо, татко, са осиновени, да не са сирачета?

- Не са. Отнели са ги от родителите им - тросваш се, за да скриеш напиращия хуманен хлип.

Детето аха да се ревне, та се налага да добавиш неуверено:

- Така по-добре се грижат за тях.

- Тогава клоаката защо не я осиновят?

- Защото така ще стане учреждение, затова!

Всъщност проблемът с тоалетните е семантичен и никакъв друг. У нас съществуват най-разнообразни думи и изрази, обозначаващи кога възпитано, кога по-грубо несъществуващото: тоалетна, веце, нула-нула, клозет, кенеф и пр. Налице са и два народни, доста реалистични и противоречащи си израза: "ходи ми се до едното място" и "ходи ми се повънка". При първия е налице загадъчна отправна точка в членувано единствено число и това само по себе си говори за тайнството на изхвърлянето и евентуалното наличие неизвестно къде на единствено по рода си място. При втория израз усещаме как пред нас се отваря широк, необятен простор за действие под небето.