В нея впрочем основното правило е всичко да е правдоподобно - и правосъдие, и правораздаване. Това изискване е много важно, за да се спазват правата на човека, т.е. моите права. А не разни управници да ми се правят на правозащитници, пък иначе да ме принуждават да се боря (в движение!) за права и свободи, че и кат' клет сюрмах да умирам за правда и за свобода.
За да се спазват правилата обаче, т.е. да има все пак някаква оправия, аз изцяло (да ми се чудите на акъла!) разчитам на правителството. Защото то, както ме убеждават по време на избори, а и след това, има всички правомощия да проправя пътя, по който аз трябва да съм пълноправен участник в движението.
Знам, че правоучастието ми в това движение е гарантирано. Както знам, че от мен се иска само да спазвам правилника за движение по пътищата.
Абе, както се казва, прав ми път!
В интерес на истината открай време дружа с прависти, че и адвокати нерядко ползвам (е, да си призная, предимно за бракоразводните си дела, тъй като често попадам в любовни триъгълници, но забележете: все правоъгълни!), та думата ми е, че много добре си знам правата.
Знам, че имам конституционно право на труд, така че мога да правя каквото си искам независимо от трудностите, които създавам.
Знам, че имам и право на избор (обаче не какъв да е, а - представете си! - цивилизационен), така че мога да се отправя накъдето си искам, без да се опасявам, че съм минал всякакви граници в правно отношение.
Знам, че имам и право на глас, така че, освен да пея в хор "Правна китка", мога да разправям каквото си искам (при това - за когото си искам!) и гласът ми да не остава глас в пустиня, а да достига право до сърцето.
Правичката да си кажа: справям се, общо взето. Защото разчитам както на правоговора си, така и на правописа си, където изобщо нямам грешка, защото държа във всяко едно отношение на правотата.
Много съм оправен, нали? И как няма да съм, като всеки гледа да ме оправи...
Ех, какво да се прави?! Та кой ли днес не се придържа към прословутата максима, че кой каквото прави, за себе си го прави (единствено май политиците, т.е. правоимащите, се бъхтат, завалиите, на полза роду, като всеки мисли за своя род поне до девето коляно по права линия!)...
Но да систематизираме нещата!
Правоспособен съм (способен съм винаги да съм прав!).
Правоверен съм (вервайте ми - право ви думам!).
Православен съм (право в лицето славя който ми попадне!).
Правомерен съм (спазвам правилото: три пъти се меря, преди да ме отрежат!).
Праволинеен съм (и право да ви кажа, не линея!).
Правдоподобен съм (направо съм по божи образ и подобие!).
Че и правопропорционален съм (по пропорционалната система смятам да вляза право в парламента!).
Пък даже съм и правостоящ (чуя ли химна, винаги стоя прав!).
Не, не се оправдавам. Но и никак, за сведение, не се чувствам онеправдан. То, като винаги съм прав, кой ми е крив...
И понеже сигурно ме имате за много праведен, тъй като живея на принципа "право куме в очи", си позволявам да отправя един чисто правен въпрос:
| - Абе, господа управляващи, мога ли и аз да си накривя капата? (Преди да ми е хвръкнала главата...) |
