Двамата бяха истински партийци - дългогодишни членове на изпълнителни бюра, висши съвети и изпълнителни комитети. Вътрешно бяха съвсем червени по убеждения, но иначе бяха румени - по акт за раждане.

Напоследък между двамата се бяха появили съществени идейни различия.

- Беемвето - твърдеше единият (по-високият) Румен - е най-добрата кола!

- Грешиш, другарю - възразяваше другият Румен, по-ниският. - Мерцедесът е по-добра кола. Особено джипът. Високопроходим, а има мека возия...

Спорът между двамата набираше скорост като спортен модел на магистрала.

- На беемвето само като му пипнеш газта и излита! - избръмча по-високият и стисна в ръце въображаем волан. Завъртя го, превключи въображаеми скорости и даде газ с уста: . Бръм! Бръм-бръм! Виу-у-уу!

- Стоп! - засече го другият Румен като катаджия зад завой. Той използваше полицейски прийоми, тъй като известно време бил министър на вътрешните работи. - Леко, ще изхвърчиш на завоя! Това с мерцедес не може да ти се случи...

Високият Румен удари с юмрук по масата.

- Аз пък ти казвам, че мерцедесът е нищо, а беемвето е всичко!

По-ниският Румен клатеше скептично глава, подсмихваше се иронично, но твърдо държеше на своето. Дори тайно агитираше свои съпартийци да вземат неговата страна. Съпартийците слизаха от луксозни лимузини пред партийната си централа и веднага се включваха в дискусията - темата за автомобилите беше важна и принципна. Какво управляваш? - това беше същественият въпрос, който можеше предконгресно да разцепи единното ръководство.

- И екстрите са важни! - включи се в дискусията млад партиец, водач на младежкото крило. - Кожен салон, еърбеци и качествен саунд. Скъпото е по-хубаво!

За него се знаеше, че обича кожените изделия - преди години бе заловен с кожено куфарче на границата. В куфарчето имаше сто хиляди долара с неизвестен произход... Разследването показа, че приносящият е син на наш другар и кожата му не пострада. Та дори се издигна до върхове в партийната йерархия.

- Аз пък мисля, че високият Румен има право! - взе страна устата партийка, известна с псевдоним "Татянко 1" поради внесен закон, с който оневиняваше осъден сводник. - Беемвето е по-добрата кола за нашата партия!

- Другари! - спря крамолата гласът на партийния лидер. - Стига кавги, другари! Ще станем за смях на електората!

Партийният лидер подчерта,че преди конгреса ръководството трябва да слезе при хората, да пътува из провинцията и до най-отдалечените кътчета на родината...

- Да пътуваме... - репликира го по-ниският Румен. - Но с какъв автомобил!

На тази реплика партийният лидер посочи през прозореца на централата. Докато се водеше дискусията, луксозните автомобили бяха вдигнати от паркинга и на тяхно място бяха паркирани очукани лади.

- Ладата, другари - заяви лидерът - е най-подходяща за партийна работа... Тази кола няма да предизвика приказките на нашите съпартийци в провинцията... Да бъдем по-скромни, поне до конгреса...

В редиците на ръководството се понесе глух ропот. Но никой не посмя да възрази гласно.

По-късно, преди да седнат в старите лади, по-ниският Румен дръпна по-високия настрана:

- Как смее той да ни сваля от колите ни?...

- Ами да вземем ние да го свалим... - намигна по-високият Румен.

- Ш-ш-т! - тури пръст на устните си по-ниският, прегърна адаша си и двамата, забравили идейните си различия, тръгнаха заедно към нова цел...