Вървях си и - прас ръката! И хайде при доктора.
- Докторе, помагай! - квича. - Ударих си ръката, ето тук!
- Колко жалко! - трие с марля стерилните си очила той.
- Случва се, докторе, човещинка - изливам си душата, - вървях си и - прас ръката! Помагай, докторе!
Вместо да ме катурне на някоя количка и да ме подкара с превишена скорост към интензивното, като пътем ми направи някакви медицински неща, докторът говори:
- Колко жалко, че рамковият договор между лекарския съюз и здравната каса не е подписан.
- Жалко, наистина - говоря му и аз. - Докторе, помагай!
- Докато не бъде подписан рамковият договор, нищо не мога да направя - прави широк жест с ръцете си той.
Аз ударената не смея да я мръдна, обаче с другата махам като за две:
- Ама как така, докторе! Помагай!
- Съжалявам. Безплатно не мога да ви лекувам без рамков договор, а да ви взема пари нямам право.
Това беше нов момент в разговора и аз не го пропуснах:
- Докторе, да разчупим шаблона! На ти 5 лева, помагай!
- Рушвет? - той се огледа, като че му е загаснала колата на жп прелез. - И сега ще нахлуят полицаи, та да ме пишат после по вестниците? Не!
- Докторе, лекувай ме без пари, а? - предложих.
- Абе как така без пари?! Какво мога да направя аз без пари?!
Разумен въпрос. Замислих се. После казах:
- Няма ли да мине, ако го цункаш?
- Ти за какъв ме взимаш?! - дръпна се той.
- За медик с голямо сърце - подчертах. - Помагай, докторе!
- Съжалявам, няма рамков договор!
Той стана и отиде да си мие ръцете. Добре, че коленете ми бяха здрави - тръшнах се на тях и се затътрих след него, вдигнал като хоругва наранената си ръка:
- Докторе!
- Уф, добре - той ме потупа по главата. - Ще ти мине като на куче.
- Благодаря, докторе, за добрата дума, ама аз имам нужда и от лечение!
- Нали ти предписах лечение! Без пари! Ближи го и ще ти мине като на куче!
И отиде да впише това в една дебела тетрадка. Пак се затътрих след него, по-пъргаво:
- Докторе, да опитаме друго! Хора сме! Хипократова клетва! Човещина! Всемирна любов! Лекувай ме, а?
- Хайде сега любов! - засмя се като по учебник той. - Ти като харесаш някоя и искаш да правите любов, така ли постъпваш? Отиваш и - айде, лягай!
- Ама аз за лечение...
- Нали любов беше? Аз да не съм уличница! Хем без пари, хем "хайде лягай"!
- За лекуване става дума, докторе! Ама щом поставяш така нещата, ще те заведа на ресторант и после ще ме лекуваш!
Той се замисли:
- Цветя и парфюм ще ми подариш ли?
- Готово! - декларирах. - Само няма да ме караш да танцуваме в ресторанта, че ме боли ръката!
Той се заколеба, захапа устни.
- Ще те заведа в гюбек-хула-клъб "Манхатън"! - добавих пъклено.
- Аз съм висшист, интелигентен човек - засегна се докторът.
- Добре бе, ще ти рецитирам стихове! Класика! - прокашлях се и почнах - "Устните ти са розова пъпка, пъпът ти е чуден съсъд, пълен с наслади..."
- Искам и серенада! - прекъсна ме властно той. - Под прозорците на спешното отделение, довечера съм дежурен, да ми завиждат колегите!
- Готово, докторе! Направо я почвам отсега, а ти бъркай гипс, че ме боли ръката! - изправих се, да не срамя здравната каса и тръгнах след него, пеейки: - "Само ти, сърце, си ми приятел, само ти не ми изневери..."
