Виц, стар поне колкото българската демокрация: Всяка сутрин гражданин на средна възраст си купувал "Работническо дело". Само поглеждал първата страница и тутакси мяткал официоза в близката кофа за боклук. По едно време продавачът не издържал и го попитал защо си купува вестника, като не го чете.

- Чакам да се появи един некролог.

- Некролозите са на 6-а страница.

- Този, който чакам, ще е на първа - троснал се гражданинът.

Да-а, людете чакат различни неща от вестниците. И всеки преглежда печата по различен начин. Тук долу (ваше ляво, мое дясно) един люд прелита над него. Щом има крила... Всеки люд - по своему. Ето людката - жена ми, като чете в почивните дни пресата, все за мен мисли.

Написали в събота: ДАНС пак подслушвала н'ам си кого. Въздиша жена ми томително, нега и мечтание изпълват очите й, но в следващия миг се сепва и ме поглежда презрително:

- Теб някога да са те подслушвали?

- Кой, буля Кина ли?

- Глупак. Службите, питам, да са те подслушвали?

- Не са.

- Така си и знаех. Кому ли си интересен?...

Въздиша жена ми, даже сълза проронва, но продължава с прегледа на печата. Забила е нос в хартията, мърда полугласно устни като дебилка, но нищо не пропуска. Ще речеш, възложили са й от службата тазсутрешния пресклипинг да направи. Опааа, пак нещо я е впечатлило.

- Виж хората какви ги вършат. Един заменил пущинак в Трънско за трийсет и седем декара крайморски дюни с микроскопичен пясък, а в тях устие на река, покрито с водни лилии и пълно с риби, едри като трънски волове.

- Защо ми го казваш? Аз какво да заменя? Гарсониерата ли? Пък и не сме в схемата.

- Ми как ще сме, като винаги си бил безпартиен. А Герасков виждаш ли го, седма партия сменя. И всеки път е желан, всеки път е в схемата.

- Той Герасков по професия е партиец. Докато аз съм учител.

- Учител - тази дума побира цялото презрение на жена ми и изфучава от устата й като въздух от спукан балон. - А можеш ли да четеш, като си учител? Виждаш ли тук какво пише?

Мога. Виждам. Пише, че учител по физкултура от варненски квартал въртял любов с малолетни.

- Аз не съм физкултурник, а географ.

- Не е в това причината, теб пълнолетните не те харесват, та малолетните...

В следващия момент цялото й лице се озарява. Сигурно е прочела, мисля си аз ревниво, за онзи мъж от Плевен, спасил горящ магазин. Да, ама не:

- Знаеш ли, че онази далавера по "Сапард" е намерила място в топ 100 на най-големите измами с европари. В цяла Европа! - вече и не крие възхищението си.

- Голям праз - окопитвам се. - Ако искаш да знаеш, според същата класация един в Испания успял да направи публичен дом с европари. Друг пък, н'ам си къде си - басейн за крокодили...

Тук вече я разбих. Успява само да ми метне пореден злобен поглед и продължава да чете, вече без да ми обръща внимание. Все пак чат-пат дочувам как тихо, но недвусмислено цъка с език. Един вид браво, ашколсун, машалла...