Свободното движение на работна ръка в рамките на ЕС от страните, присъединили се към Съюза през 2004 и 2007 г., е положителен фактор за европейската икономика и не е предизвикало сериозни затруднения на пазарите на труда в старите страни-членки. Това се казва в доклад на ЕК, представен вчера в Брюксел от европейския комисар по заетостта Владимир Шпидла.

Мобилните работници от България, Румъния и държавите, влезли в ЕС през 2004 г., са компенсирали недостига на работна ръка на пазара на труда, без да бъдат в тежест на социалните системи на държавите, констатира документът. Те не са заемали местата на местни работници, нито пък са предизвикали сериозно намаляване на заплатите им, дори в страните, в които броят на пристигащите работници е бил най-голям, е заключението в документа.

"Правото на труд в друга страна е една от основните свободи, които имат гражданите на ЕС. Мобилните работници отиват там, където има работа, и това е от полза за икономиката", заяви Шпидла. Той призова държавите-членки на ЕС да преценят дали временните ограничения по отношение на свободното движение са все още необходими "предвид данните, изложени в доклада". "Премахването на ограниченията сега би било оправдано не само от икономическа гледна точка, но би спомогнало за разрешаването на проблеми като недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост", допълни той по време на представянето на документа в Брюксел.

"Към края на 2007 година броят на българските и румънските работници беше 1 милион и 600 хиляди. И дори това да е два пъти повече, не бих казал, че то е довело до някакъв пробив или до сътресение на пазара на труда", заяви Шпидла в интервю за БНР. Те предпочитат да се установят в Испания и Италия, а 70% от тези работници са на възраст до 35 години.

Статистическите данни за населението на страните-членки и данните от проучването на работната сила показват, че средният дял на граждани от присъединилите се през 2004 г. страни (ЕС-10), живеещи в ЕС-15, е нараснал от 0.2% през 2003 г. на 0.5% в края на 2007 г. През същия период делът на живеещите в ЕС-15 българи и румънци се е увеличил от 02% на 0.5%.

Данните показват още, че много мобилни работници от ЕС отиват временно в друга държава-членка, но не възнамеряват да останат в нея постоянно. В резултат на настоящото икономическо развитие има вероятност евентуален спад на търсенето на работна ръка да доведе до намаление на потоците на работна ръка в ЕС.