Рекох да се почувствам и аз бял човек. И къде-къде, шмугнах се в кафенето на един шестзвезден хотел. Поръчах си сода Перие - с резенче лимон и лед! И, замислено облегнат назад, хвърлях по някой високомерен поглед към витрината. Белким ме мерне някой познат. То пък никой не мина. И се заслушах в разговора на съседната маса, наострил уши като мелез от пинчер и сурикат.

Двама бизнессеймени - целите потънали и разтопени в "Долче и фар ниенте". Одеколон - "Накендзо". Поло фанелките -"На кости и крокодили". Яките - шейсети номер. Часовниците - стенни, пет кила платина. Лапнали "Куроната" и си бъбрят:

- Брато, кво си взе от улиците?

- А, главната, сокаците на острова, две площадчета, три градинки и още някоя и друга дреболия - дават ги бадева, що да не сложа нещо настрана. Ти?

- Споко, не съм без хич. Значи, имам една идея, ама трябват аверчета... А другарството си е гайле, иска си подхранване, усилия - като маслодайна култура...

- Че има ли култура да не е маслодайна? Ти само пускай тор, водичка...

- Може и огнена. Хе, хе! Гледах по телевизора - бракуваните "гущери" ги смилали за тор, представи си! И били много хранителни! Така де, това не е най-важното. Макар че що да не внесем някой и друг тон. Тор от долари! Ще се харчи като топъл хляб, за подаръци ще го взимат! А помниш ли, като не бяхме още инвеститори в строителния бранш, нямаше такова предлагане, как се бореха хорицата да вземат "въздуха" над някоя къщурка, та да вдигнат етажче...

- Че как? Тате и баба по майчина линия досега се съдят! Забрави, вече не става - започнем, примерно, по план кооперацийка пет етажа, ама нали мезонети, тризонети се водят едно ниво, гледаш - заприличала на небостъргач! Хи-хи!

- Не, бе, друга идейка ми се върти. Сега, да речем, пуснаха улици и градинки...

- Така де, поснабдихме се!

- ...след някоя и друга година ще разпродават морето, подир... Аз мисля да гледаме по-перспективно в бъдещето! Пошепни им на твоите там да обявят въздуха. Явяваме се на търг и...

- После?

- Ами на, мъкнат се тука всякакви навлеци, нали всякое иска да диша? Така ли? Бецален, бите! Ще си плащат, както си шарят курортната такса - авансово. За местните - преференции, като на тия, дето си живеят в "синята зона".

- При това ще сме демократични! Щото някой кит вдишва сто пъти повече от кое да е хлапе, нали? Съответно - такса за възрастни, друга - за непълнолетни. Ще наобещаем пречиствателни станции, озонатори, ароматизатори... От Европейския може да смъкнем някой лев по програма задълбаване на озоновата дупка! В Япония като бях, по улиците има едни автомати - пускаш мангизите и дишаш.

- Ей, знаеш ли, че едно време май съм чел такава книжка... Ама оня пич засмукал въздуха на целия свят - и пакетира!

- Ти па читател се извъди... Не трябва да сме алчни! Лакомото ду... Какво ще дишат пеперудките и домашните любимци?

Тук нахлуха няколко пеперудки - манекенки и ги подбраха хората нанякъде. Язък, можех да тафна още някоя идея. Не ми трябват пари, те парите се въргалят из улиците, както казал оня философ - идеи, идеи ми дай!