|
| Корумпираните власти биха се радвали да държат изобличителите изкъсо на верига. |
- Свидетелите ли? Пазим ги със закон.
- Не свидетелите в съда, а онези, които просто огласяват нередности.
- А-а-а, пазим и анонимните източници на информация в медиите.
- Но те не са анонимни и могат да съобщават нередности не само на медиите.
- Да не са луди?
Горе-долу така може да се схване преписката между България и Комисията по юридическите въпроси и човешките права на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), започнала преди година. Секретариатът на ПАСЕ разпрати въпросници до всичките 47 държави в Съвета на Европа, но получи отговори само от 26, включително и от България. Целта на ПАСЕ бе да предизвика европейски дебат за закрила на хората с гражданска съвест и смелост. Юридическата комисия на асамблеята се събра в Москва на 10 ноември, за да установи докъде е стигнала подготовката. Общият извод е, че не само в България, но и в много други държави терминът е непонятен, което показва, че гражданското общество в Европа не е достатъчно готово за самопречистване.
Вярно е, че в повечето езици, както и в българския няма точен еквивалент на думата "whistleblower", чийто буквален превод е
"човек, надуващ свирката"
или казано по-просто - "изобличител", но и на шведската дума "омбудсман" нямаше еквивалент, пък се употребява широко дори без превод. Прякото възприемане в различните речници на "омбудсман" става без особена съпротива, защото думата има положителен заряд - защитник на човешки права. Такъв е Гиньо Ганев. Точно обратния емоционален заряд носи "уисълблоуър", който за близкото си обкръжение е "доносник", а за властите е "издайник" на служебна тайна.
В действителност това е човек, който разобличава нередности от своята професионална среда, без да търси лична изгода и като поема риск в защита на по-широките обществени интереси. Единственият му мотив е собствената съвест и нетърпимостта към беззаконието. Той е най-ефикасният противник на корупцията, доколкото тя търси скришни кьошета. Разкритията си може да съобщава на своите началници, на държавните власти или на медиите, без да премълчава името си. Но за да не стане жертва на отмъщение, има нужда от официална закрила.
Само шест държави в Европа са приели досега
специални закони
за защита на изобличителите - Белгия, Великобритания, Норвегия, Румъния, Франция и Холандия. В Румъния законът от 2004 г. въвежда дори термин "avertizor" ("предупредител", "съобщител"), като му дава и дефиниция. Според нея той се отнася само до разобличителите в публичните институции. Първопроходец в Европа с най-развито законодателство е Великобритания, чийто Закон за разкрития от обществен интерес (Public Interest Disclosure Act) датира от 1998 г. Той обхваща както публичния, така и частния сектор, като прави изключение само за разузнавателните служби и армията. Ако изобличител бъде наказан, че е нарушил служебна тайна, като е разкрил нeредности, съдът го възстановява на работа, а размерът на финансовото обезщетение не е ограничен от закона.
Най-стара законодателна традиция в тази сфера има в Съединените щати, където още през 1989 г. е приет Закон за защита на изобличителите (Whistleblower Protection Act), но за разлика от Великобритания той се отнася само до федералните служители. Интересно е, че законът дава закрила не само на настоящите, но и на бившите чиновници. Освен това пази и кандидати за работа, които са имали смелостта някъде да се изявят като изобличители.
Медиите, които след десетилетия борба с държавните власти си извоюваха на много места правото да пазят в тайна своите анонимни източници, имат голям интерес от официална закрила на изобличителите. Това би означавало да се увеличи броят на
поименно назованите източници,
които са предпочитани в печата, радиото и телевизията, защото засилват достоверността на информациите и в по-голяма степен носят отговорност за нея. Като защитници на човешкото право на информация медиите са естествен терен за изява на изобличителите, чиято цел е да предупредят обществото, че се вършат злоупотреби за негова сметка.
В условията на повсеместна корупция и широко разпространена организирана престъпност, описани в докладите на Европейската комисия, България едва ли ще бърза да приеме специален закон за закрила на изобличителите. Румъния, която е в тандем с нея като държава под наблюдение в ЕС, има закон само на хартия, защото малцина се осмеляват да застанат с името си срещу не по-малките корупционни практики в страната. Хората просто не вярват, че държавата ги пази от собственото си висше ръководство и от неговите протежета по долните етажи на властта. Но въпреки неискреността в Букурещ, се вижда, че и тук Румъния е поне на крачка пред България в Европа.