|
25 Ноември 2008 11:58
Свободни размисли
ноември 24, 2008 от Marfa
Започвам тази публикация с една уговорка. Признавам си, че не съм икономист и нищо чудно да напиша някоя глупост. Все пак се утешавам с мисълта, че на фона на случващото се в последно време у нас, бая ще трябва да се потрудя, за да надскоча някои изцепки, които напоследък се разиграват на най-високо ниво в държавата. Така де, нямам ли право и аз да дрънкам глупости? Моите поне са безвредни.
Така, оправдах се, пък да си почна мисълта най-сетне. Изчакайте само секунда да си разтворя два упсарина… Докато мехурчетата бълбукат из чашата ще вметна, че от миналата седмица съм болна. Седя си обаче чинно на работа и в момента изпълнявам и длъжността “биологично оръжие”, щото не смея да изляза в болнични. Просто не ми се рискува да получа парите за боледуването си около Великден и то ако имам голям късмет. Затова ще си седя на работа и ще пръскам зарази! Ха! Няма само на мене да ми е зле!
Добре, добре, спирам и минавам по същество. Най-сетне. Та… Лежа си аз тази вечер пред телевизора и слушам новини. Както вече може би ви е станало ясно, аз съм човек, дето силно се вълнува от новината, че по всяка най-голяма вероятност тринайста заплата няма да има. Не и във Варна. Но на екрана се появява председателят на Българската стопанска камара, достолепният господин Данев, и много научно обяснява защо не само, че не трябвало да има тринайста заплата, но и заплатите като такива изобщо не бивало да растат повече. Каквото било - било. Толкоз. Защото заради кризата, нали… А и освен кризата имало и друг проблем - ръстът на производителността у нас изоставал два пъти от ръста на работите заплати…
Добре, аз, както вече споменах, нямам икономическо образование. Но това не пречи да си поблъскам горящото чело над проблемата с производителността на труда у нас, както и да поразсъждавам кои по-точно са хората, които се вълнуват в голяма степен от ръста на работната заплата в България.
Имаме, значи, няколко вида производителност на труда. Най-лесно видимата и най-материалната, е именно, ами, материалната. Тоест, работя в цех за тухли и съм произвела еди колко си там тухли. Или пък съм запечатала определен брой пасти за зъби. Или съм ушила известно количество гащи. И така нататък.
Имаме и нематериална производителност, сиреч непряка. Вероятно всичко това си има друго име по икономическому, но аз го разбирам по следния начин: работя в магазин за продажба на мобилни телефони и съм особено убедителна, та съм успяла да продам повече телефони от колегите си. Очевидно не съм произвела нещо, но пък имам висока успеваемост, нали така? Или съм програмист, завършвам предсрочно възложения ми проект и съм готова да започна следващия. Сиреч добра производителност, права ли съм?
Имаме обаче и длъжности, където производителността на труда не е толкова определяща. Тоест, да кажем съм счетоводител в предприятие. Върша си съвестно работата, но мога да свърша само толкова работа, колкото има, просто щото работата е толкова, крайно количество. Разбира се, мога и да не си върша работата и тогава ще говорим, че трудът ми е неефективен, но тъй като са малко фирмите, които биха си позволили калпав счетоводител, защото обикновено се радват на кратък и болезнен живот, мисля, че можем да прескочим тази измислена от мен трудово-производителна група.
Да си дойдем на думата. Ниска ли е производителността в България и кои са хората с ниските заплати? В някои отношения е ниска. В някои. Тоест, пак по телевизията пак преди малко гледах станалия вече широкоизвестен Ремонт на “Стамболийски”. Десетина мъже от малцинството, облечени в оранжеви жилетки, седят и съзерцават единайстия, който отегчен от Живота, Вселената и всичко останало, дълбае омерзено някаква дупка около трамвайната релса. Каква производителност, какви пет лева?! Оттам обаче може да се запитаме кои са тези мъже и да си отговорим, че вероятно са работници на някоя фирма, която сигурно е спечелила каквото там е имало обявено за Ремонта на “Стамболийски”. Или пък ремонтът е пряко финансиран от Общината. Не знам, а и не ме интересува, повече ми е интересен резултатът. Фирмата, “ремонтираща” въпросния участък, съвсем очевидно не си дава зор, щото на нея така и така ще й се плати. Познайте обаче кой все пак дава парите. Познахте, нали? Вие, точно така.
Освен подобни паразитиращи фирми, които си живеят съвсем удобно на територията на цяла България, има и друга категория предприятия, чието създаване поначало е дивотия. “Кремиковци”. Навремето в училище учехме, че развита страна=страна с развита тежка индустрия. Същевременно страна с развито селско стопанство=слаборазвита страна. След което следваше таблица, в която България се кипреше на първо място сред страните - производителки на електрокари и гордо ни се съобщаваше, че по последни данни сме на първо място по производство на калцинирана сода в света. Същевременно винопроизводтвото, розопроизводството и други перспективни такива селскостопански начинания бяха ако не съвсем унищожени, то докарани до почти до клинична смърт и в момента кретат на системи, селата се обезлюдиха, градовете са пред колапс, а работещите в соц-гиганти като “Кремиковци” мразят Александър Томов. Който не че не си го търси де, но това е друга тема.
Освен умиращите соц-гиганти имаме сума ти други фирми и фирмички, които обикновено са разположени в периметъра на малки градове с висока безработица. Хората там имат право да избират между следното: или да хванат пътя за Големия Град, където ще ги гледат накриво и ще ги обиждат на селяни, или да хванат пътя за чужбина, или пък да се хванат на работа в предприятието. Най-често за минимална работна заплата. И периодично по телевизията се появяват плашещи репортажи за гръцки шивашки цехове или италиански обувни предприятия, в които работничките стоят заключени денонощно, за да получат накрая заветните 110 евро. Нищо, от догодина ще бъдат 120. 120 евро работна заплата в Европа. Месечно трудово възнаграждение, да допълня. И не просто в Европа, а в страна, която е членка на Европейския съюз. А аз пак се питам - по-малко ли работи една българска шивачка от своята немска колежка, та получава такова африканско възнаграждение? А ако са чак пък толкова калпави нашите работещи, що тогава фирмите си изнасят тук производството? Не, просто цената на труда тук се държи умишлено ниска. За да може после достолепни хора в маркови костюми да обясняват научно, че е напълно нормално страната ни да е разделена на столица и на гето. Навремето Виденов се закани, че ще превърне общините със синьо управление в сини гета. Десет години след като правителството му падна, страната просто вече е гето. Не синьо, но е гето. И това, че в два-три по-големи града може да се живее и все някак хората успяват да свържат двата края, още повече контрастира с положението в малките общини.
Едновременно с това обаче навсякъде като знаме се развяват увеличените доходи на населението, които от своя страна увеличавали инфлацията и намалявали конкурентноспособността на икономиката… Добре, хайде да видим, коя част от населението е с видимо ако не повишени, то поне с високи доходи? И колко е голяма тая част в проценти? Е може ли, кажете ми, всички да бъдем програмисти, PR-специалисти на известни фирми или да сме предприемачи? И какво собствено означава термина “висок доход”? Ми да кажем човек работи за хиляда лева заплата. Чудесно. Това са петстотин евро обаче откъдето и да го погледнеш. За България хиляда лева са си висока заплата, но за подобна позиция в чужда страна той едва ли ще взема петстотин евро. В моето обкръжение обаче хората, които имат доходи над осемстотин лева, са единици. Пък не са нископроизводителни, нали. Смея да твърдя същото и за себе си. Истината е, че цената на труда в България преднамерено се държи ниска. А цените на най-жизненоважните стоки у нас вече започват да задминават европейските. Господа от БСК, признавам, че от икономика не разбирам, но и ний свят сме виждали и цени сме гледали, та все правото от кривото можем да го различим, нали тъй? Как скачането на минималната работна заплата от 110 на 120 евро ще увеличи инфлацията при условие, че цената на тока сочи с пръстче тази жалка сума и й се смее в лицето? Как тристата лева заплата, които са месечният доход на домакинство от споменатото вече добре поддържано в състоянието си гето, влияят на инфлацията? А дали пък ниската покупателна способност на населението не оказва негативно влияние върху продукцията на българските фирми и не отблъсква някои потенциални инвеститори? Дали именно тази дивотия, наречена минимална работна заплата, не е причината за отсъствието на инвеститори, които наистина биха съживили икономиката за сметка на такива, които просто търсят най-евтината възможна работна ръка? Защото от тазвечершните думи на Божидар Данев стигнах до извода, че народът само лежи под крушата, джобовете му са пълни с пари (вероятно сами се печатат) и той само купува ли купува като невидял.
И като манна небесна, сякаш точно по поръчка, в България по празниците вместо Дядо Коледа с шейната си довтаса Кризата.
Може би нямаше и месец преди Кризата да удари, когато у нас лицето Петър Димитров, чието съществуване още не успявам да си изясня, се фукаше с тазгодишния бюджетен излишък. Въпросният бюджетен излишък беше широко дискутиран на най-различни нива. Премиер и зам.-министри се надпреварваха да обясняват колко било хубаво наличието на те тоз бюджетен излишък и как това значело, че икономиката просперирала. Примерно, за цялата минала година излишъкът беше около три милиарда и половина. За първото тримесечие на тази година той вече гонеше два милиарда, а допреди около месец се твърдеше, че продължава да расте. Лично моето неекеспертно мнение е следното: щом покривът ти тече, каналът ти е запушен и мазилката на къщата ти се рони, докато ти вече се чудиш в кой джоб да си тикаш пачките, значи нещо ти има. В главата. И си съвсем зле, защото вместо да използваш парите по предназначение, ти седиш под дупката на покрива, върху главата ти капе, а ти развяваш пачките и обясняваш колко било хубаво, че ги имаш. Искам да кажа, че откъдето и да го погледне човек, огромният бюджетен излишък на фона на огромни социални и икономически проблеми означава огромно количество неусвоени средства. И когато през 2007-ма се озовахме в подобно положение, в края на годината започна невероятна вакханалия по изразходване на бюджетния излишък. За какво ли не. Най-вече за дивотии. Особено ясно си спомням корветите… Те ти класически пример за небалансиран бюджет. И това щеше да се повтори и тази година, когато обаче ни сполетя Кризата.
Позволявам си да направя следното предположение: бюджетният излишък ще изчезне. Просто някак ще се унищожат взаимно с Кризата или най-малкото, Кризата ще го унищожи. Няма да стане ясно как. Само дето тази година няма да се чудим как да харчим пари в последния момент. Просто няма да говорим за това. И ето, не говорим. Някой да говори за бюджетния излишък? Някой да се пита какво стана с него? Никой. Не е ли странно? И вместо да стимулираме икономиката и производителността, вместо да преразгледаме данъчната политика и данъчното облагане, ние ще прокараме идеята за замразяване на доходите. Въпреки инфлацията. И сега какво? Ще правим дъмпинг на Китай? Ще се надяваме и тук да дойдат “инвеститори”, които да наемат хора за по долар на седмица, що ли? В това време Сергей ще се нагърби да ни забавлява, като жертвоготовно участва в самодейни пиески и ни пише книжки за лека нощ, негови фенки ще го преследват, пищейки “Сергей, обади ми се!” или каквото там беше, ще си спомняме времената, в които беше нормално да се печелят избори с 99, 99%, ще четем в хрониките за новата рокля на Елена Йончева, за първите стъпки на малкия Симеон-Хасан, ще преглъщаме изборния туризъм и…
Ама не, не ми обръщайте, просто имам температура и си говоря сама.
|
Финансовата криза е като "сушата" , другари и господа - в оправдание на управляващите ... По-рано , те биваха "в едно" с народното ни стопанство , а сега и вече , с бизнеса ... Все за същото надлъгване с нас ... 
