България е изхвърлена от новите олимпийски справочници като страна-участник в първите модерни игри в Атина през 1896 г., алармира проф. Райна Бърдарева. Според новия прочит на историята от страна на западни експерти Шарл Шампо не е представял страната ни, а Швейцария. В енциклопедията, издадена от най-големия спортен всекидневник в Европа - италианския "Гадзета дело спорт", и разпространявана по време на олимпийските игри в Пекин 2008, са указани следните държави: Австралия (с 1 спортист), Австрия (3), Кипър (1), Дания (3), Египет (1), Франция (13), Великобритания (10), Гърция (167), Унгария (7), Италия (1), Смирна (2), Швеция (1), Швейцария (3), САЩ (14).

Както е видно, България вече не влиза в този списък. Дори е упоменато как доскоро се е смятало, че страната ни е имала свой представител, но Шампо не може да се смята за такъв. Английският историк Бил Малоун също поддържа тази теза. Той пише, че България и Сърбия са приемани за едни от страните-участници на първите игри, но това не се базира на никакви исторически данни.

"Шарл Шампо е швейцарец по националност, който е работил и живял в София. Той често е определян грешно като българин", пише Малоун. И допълва същото за Момчило Топавица, който се състезава в тениса. "Той е бил от Войводина, но по това време тя е част от Австро-Унгарската империя, така че Сърбия не може да си приписва подобни заслуги."

Проф. Бърдарева поддържа обратната теза и твърди: "Всички институции трябва спешно да се активизират и да вземат отношение по темата, защото скоро България ще бъде изхвърлена от олимпийската история." Тя вече е алармирала БОК и очаква комитетът да постави остро въпроса и в централата на МОК в Лозана (Швейц). Според Бърдарева опитите да се подмени историята са започнали още през 1996 г.

"Повечето съвременни енциклопедии и справочници вече не включват България сред държавите, които са поставили началото на модерните олимпийски игри", констатира Бърдарева. Самата тя разполага с доказателства, че Шарл Шампо - един от 12-те швейцарски учители по гимнастика, които идват да преподават у нас на 13 май 1894 г., е представял страната ни.

Те са описани и в нейната нова книга "История на олимпийското движение". Ето извадка: "Министерският съвет издава постановление и командирова в Атина Тодор Йончев, Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо. Всички от мъжки пол, не по-горе от 30 години, хора, добре развити и образовани. Групата пристига на третия ден от игрите - 9 април 1896 г. Четвъртият е посветен на гимнастиката. Тогава френските гимнастици отказват да се състезават срещу Германия заради Френско-Пруската война от 1870 г. Българите поради числена недостатъчност участват само в индивидуалните дисциплини. В три от тях - прескок на кон надлъж, кон с гривни и успоредка ни представя Шампо. За останалите участници няма сведения. В прескока Шампо завършва на пето място. В някои изследвания участието на швейцарския учител е сведено до една дисциплина - прескок на кон надлъж."

Според Бърдарева основната причина за недоразумението, довело до изваждане на страната ни от списъка с участниците в Атина, е неправилният прочит на протоколите. Там националността на гимнастика е "поделена" между България и Швейцария.

Още по това време един от основателите (заедно с Шампо) на гимнастическото дружество "Юнак" - Тодор Йончев, също свидетелства за участието на швейцареца. "Главатарят Шампо се яви на стадиона и удиви зрителите с няколко отбрани телесни упражнения в надпревара със 17 състезатели от 5 държави", пише Йончев.

Френският вестник "Фигаро" също споменава за български спортисти в Атина, но не визира Шампо, а Сирил Вербюж. Той пък е белгиец, главен професор по фехтовка във Военното училище на Негово височество, член-кореспондент на Парижката фехтовална академия. Според "Фигаро" Вербюж участва за България на първите игри и за Белгия на вторите - в Париж 1900. Пловдивският вестник "Балканска зора" потвърждава тази информация и прави връзка между белгиеца и Хенриета Вербюж, която по същото време е учителка в Софийската девическа гимназия.

Българските изследователи имат предположения и за още един наш участник в първите съвременни олимпийски игри - сребърния медалист в борбата Георги Цитас, чието име се предполага, че може да е Георги Капушев. Според гръцката федерация по борба Цитас е от Мала Азия, а според наши източници той е от село Житарево, Смолянско. В селото е намерен и медал от първите игри, който през 60-те години е изпратен в централата на МОК в Лозана, откъдето потвърждават, че той е оригинален. Според наследника Васил Капушев дядо му е бил пехливанин и е участвал в Атина.

Отскоро се тиражира и идеята, че самият Фердинанд е присъствал на първата модерна олимпиада, но публикациите в "Държавен вестник" от онова време не потвърждават тази теза. И ако за това няма данни, то постановлението на Министерския съвет от 18 март 1896 г., което командирова българската делегация, е неопровержимо доказателство, че страната ни е имала представители на първите модерни игри.

Според проф. Бърдарева присъствието на България на олимпиадата в Атина, само 18 години след Освобождението, е с политико-идеологически и психологически мотив - да се формира знание и разбиране за историята на българското оцеляване. За "българска мускулатура" в Атина настояват Константин Величков - министър на народното просвещение, и народният поет Иван Вазов.

"За мен няма и грам съмнение, че България е имала свои представители в Атина. Въпросът е да не допуснем нов и погрешен прочит на историята", завършва проф. Райна Бърдарева.