"Ние сме цървули. Виж какво рисуваме - цървули. Хиляда седемстотин и някоя си година е основана "Кристи`с", а ние сме били под турско робство. Онези рисуват крале, а ние цървули". Така Игор Марковски, естет и търговец в храма на изкуството, обяснява пред "Новинар" как лъкатушещият ни културно-исторически път ни е довел до едно неживописно място - под кривата круша. И затова живописците ни не могат да достигнат комерческите върхове, където дишат разреден въздух световните първенци в жанра. Има един Франсис Бейкън например - той си има такъв номер: хваща, да речем, някоя картина на Веласкес, окепазява я, пък току я продаде за 10-15 млн. лири... А нашите един цървул злато не могат да напълнят с жалките си в комерсиално отношение творби.

Затова пък имаме платинени бизнесмени, на които не можеш им стъпи на цървула. Като например Марио Николов - спонсор на социалистическата идея, за когото са писали и в "Интернешънъл Хералд Трибюн", а оня ден го има в "Труд" на снимка, препечатана от сп. "Тема". Поантата е, че бизнесменът е бил на 47-ия конгрес на БСП - в кадъра Марио с широка усмивка разменя мисли с хора с делегатски карти. "Не съм бил на конгреса на БСП - отрича сунгурларският социал-капиталист, - купувах си чорапи от НДК". Уличаващата го в конгресни действия снимка бизнесменът окачествява като "папарашка".

БСП също отдавна е забравила овчите ямурлуци и щавената свинска кожа - родее се с британските лейбъристи и американските демократи (виж "Защото сме социалисти", Сергей Станишев). И социалистите не са спънати от провинциални комплекси, а смело бичуват язвите на европейското общество. "Ако трябва да бъдем обективни... половината министри на финансите в Европейския съюз би трябвало да си тръгнат заради финансовата криза", рекъл Станишев в кулоарите на парламента, отбивайки въпрос за смяна на министри от неговия дързък кабинет ("Стандарт").

...И така до пълната и окончателна победа срещу цървулизма.