В една партийна централа, под залата, в която се провеждали пленуми и конференции, имало мазе. А в мазето домакинът държал на склад куп непотребни вещи.
През деня в централата кипял нормален партиен живот - центърът на партията критикувал лявата фракция за марксизъм, лявата фракция обвинявала дясната в ревизионизъм, а дясната упреквала центъра в капитализъм.
Настъпела ли нощта, животът в централата замирал. Оставал само портиерът, но той заключвал вратите, включвал алармата и се оттеглял в стаичката си, където кротко захърквал.
Една нощ, щом чули хъркането на портиера, непотребните вещи в мазето под заседателната зала се размърдали и на свой ред решили да си направят събрание. Тайно, нощно събрание по важните въпроси на деня.
Някакъв портрет на партиен вожд от миналото се измъкнал иззад стар шкаф, където лежал захвърлен. Той очистил паяжините около високото си чело и обявил:
- Аз ще съм председател на събранието. Имате думата за изказвания, другари...
- Може да съм стара, но не съм за мазето! Аз още имам какво да дам на партията - взела думата една брезентова раница, тук-там прошарена от плесента на десетилетията. Тя била раница със заслуги. В младостта си пренасяла пити с кашкавал и тенекии със сирене.
- Права е другарката! - подкрепила я една кожена чанта, която в началото на петдесетте години била завършила партийна школа в Москва. А в един пролетен ден на 1956 пренесла до актива доклада на историческия Априлски пленум. - Нужни сме, светът се тресе от икономическа криза. Знаем доста за кризите! Можем да сме от полза.
- Аз пак мога да нося кашкавал - издула се раницата. - Разбрах, че отново има частни мандри.
- А аз - щракнала със закопчалки чантата, - съм запазила познанията си по марксизъм. Маркс пак се връща на мода.
- Имате ли конкретни предложения, другарки? - попитал портретът. - Какво да запишем в протокола?
- Искаме поне да влезем в партиен музей - казали в един глас раницата и чантата. - А не да ни държат в мазето... Да придобием статут на експонати, да идват при нас младите, да им служим за пример.
- За какво сте им на младите, бе стари чанти?... - прекъснало ги едно дипломатическо куфарче. За него се говорело, че е куфарче за специални поръчки със специален статут. Според някакъв слух било заловено с долари на сръбската граница.
- Младите не се интересуват от музеи - продължило то. - Те имат нужда от дискотеки, от видеоклипове, от хаус-партита...
- Хаос! - измърморила чантата, пренасяла доклада на Априлския пленум. - По мое време нямаше хаос в партията!
- И ти! - посочила брезентовата раница към куфарчето. - И ти ще влезеш като експонат в музея...
- Моля, моля! Аз изобщо не съм за музея - щракнало със секрета си куфарчето. - Аз съм тук на склад само временно, докато ми се изчисти репутацията.
Казало това, самозаключило се и млъкнало. Тъй като било куфарче за специални поръчки, то умеело да пази тайни дълбоко в себе си. Защото в партийния живот тайните са най-важното, после идват идеите и мечтите...
