Почнат ли много да дрънчат хлопките и да нижат палавата родопска сюита, от която се пукат тъпанчетата на ушите, значи неспокойни са вече овцете и като изоглавени напират за полагаемата им се паша, та да може чобанинът им пълноценно да усвои отпуснатата му по програмата САПАРД субсидия.
Чобанинът бай Пано рипва и запристъпва в музикалния такт. Сетне с добре отрепетиран жест, сякаш играе в самодейния театър цар Иван Шишман, намята върху тениската с надпис BOSS дебелия ямурлук и по навик се оглежда за сопата. Ама овреме се сеща, че отдавна е изхвърлил от употреба простия кривак, та взема бухалката за бейзбол и подкарва стадото към тучните поляни.
Върви, върви бай Пано, па току подвикне подир оная овца, дето все гледа да се поотлъчи и тъй да се заблуди:
- Де бухалка, деее!
Недай си боже вълк да се мерне пак:
- Де бухалка, деее!
И вълкът подвие опашка, па тръгне като в пълнометражен филм да се щура гузен из поляната с дивите ягоди на Бергман, дето чобанинът два пъти го е гледал благодарение на сателитната си чиния връз егрека.
Та бай Пано - къде ще ходи? - върви, върви... Жива душа да няма наоколо, пак ще подвикне с цяло гърло:
- Де бухалка, деее!
Щото знае ли човек, не се ли навърта тъдява, подгонен от задаващата се рецесия, я мургав крадльо, я клепоух рекетьор...
Ех, бай Пано вече го е намислил - още малко да се замогне по линията на еврофондовете, па ще хвърли хлопките в някоя битова механа, а на всяка овца ще тури алармена система. Като на баровските автомобили - дето пеят различни популярни мелодии, святкат респектиращо и за всеки случай им се блокира ходовата част. Милите му овчици - заслужават те такава екстра!
Та върви бай Пано, върви... Па току извади десертче "Марс" и си го хапва - хем с апетит, хем с профилактична цел: от рекламите е знайно, че "Марс" дава сили. А точно сили може да му потрябват в извънредни ситуации, щото Бог високо, а Емел Етем далеко. Абе, лайф!...
По някое време бай Пано присяда на камък, па вади от торбичката толчав кокосов орех и - прас! - с бухалката в десетката.
Пие млякото, облизва се и вика:
- Кво нещо е Западът, еййй! Там, маа му стара, и дърветата дават мляко.
Па се пита дават ли и месо, а и стрижат ли ги? Абе, лайф, както и да го погледнеш!...
И пак върви бай Пано, па спре и се подпре на бухалката. И си вика:
- Колко му требе на чиляка? Малко демокрация, маа му стара, и всичко е о'кей. Ето аз например. Кво бях по-рано? Ами прост овчар, чобанин някакъв бях. А кво съм сега? Бодигард!
Па с всичка сила запокитва черупката от кокосовия орех баш към оня гъст храсталак, дето евентуално се е скрило нещо подозрително, нещо от неевропейски тип. Уригва се мощно бай Пано и още по-мощно се провиква:
- Ай лав диз гейм!
Сетне, някъде къде файф о клока, вади джиесема, за да се обади на своята Пена, па да я пита на стационарния, щото тя хич не е по новите технологии, като как са вкъщи...
Е, че как да са? Добре са сигурно, само дето много често дава заето. Сигурно най-малкият, тийнейджърът му тийнейджър, пак върти на еротичния номер. Абе, акселерация - кво да правиш...
Но пък лайф отвсякъде! Направо шапка на бухалка.
