Само един от проверените от Европейската комисия (ЕК) 35 проекта по програма ФАР е изпълнен коректно, а два са със забележка "това да не се повтаря". Всички останали са с груби нарушения на процедурите. Затова ЕК отне 220 млн. евро на България и постави под условие още 340 млн. евро по сключени вече договори.
Това става ясно от писмо на шефа на Генерална дирекция "Разширяване" Майкъл Лий до националния ръководител по еврофондовете Димитър Ивановски, с което "Сега" разполага. Става дума за нагласени търгове, за назначаване на неподходящи хора в тръжните комисии, за необяснимо протакане на процедурите, за изчезване на ключови документи, за липса на независими оценители, за лош контрол и липса на поправителни мерки и наказания.
Писмото е придружено с анекс от 35 страници, в който се изброяват всички недъзи на договорените проекти по ФАР след 29 юни 2007 г., когато бе дадена акредитацията на двете разплащателни агенции. По това време те се управляваха от Любомир Тушанов в МФ и от Димчо Михалевски в МРРБ, които трябваше да подадат оставки след първото гневно писмо на Майкъл Лий от 28 февруари 2008 г. Заради неохотата на Орешарски и Гагаузов да се разделят с тях Майкъл Лий написа второ писмо на 8 май, а на 23 юли двете агенции загубиха акредитациите си.
Така ЕК отговори с фрапиращи примери на критиките на български министри и депутати от БСП, че не е мотивирала достатъчно ясно решението си и не е отчела усилията на страната. В анекса са цитирани и невнятните обяснения на българската страна по посочените от ЕК нарушения. Въпреки това външният министър Ивайло Калфин продължи и вчера да твърди, че многобройните въпроси на правителството до ЕК са останали без конкретен отговор. Той отказа да коментира новото писмо на Лий, защото още не се бе запознал с него, но изрази резерви дали с допълнителните аргументи ще отпаднат съмненията за липса на обективност на ЕК.
В писмото на Лий се признава, че финансовото министерство на Пламен Орешарски се представя по-добре от регионалното на Асен Гагаузов, въпреки че миналата седмица ЕК наказа еднакво строго и двете, като не поднови акредитациите на техните разплащателни агенции. Вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева бе неприятно изненадана от санкцията, защото до последно се надяваше, че положителните сигнали за работата на Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) в МФ означават предстоящо подновяване поне на неговата акредитация. В писмото Лий отправя специална благодарност на Димитър Ивановски за работата му по подобряване на контролните системи по предприсъединителните фондове на ЕС за България.
Копие от писмото е изпратено до премиера Сергей Станишев, което е необичайно за кореспонденцията на Майкъл Лий до България. То е получено също от Плугчиева и Орешарски, но не и от Асен Гагаузов, което е ясен показател за отношението на ЕК към него.
Проверката, извършена от 7-членен екип на ГД "Разширяване" през периода 23 септември-8 октомври 2008 г., обхваща проектите, сключени от юни 2007 до юли 2008 г., когато повечето от тях са минали през ръцете на двамата отстранени ръководители на разплащателните агенции. От 780 проекта (420 в МФ и 360 в МРРБ) проверяващите са избрали 35 (20 в МФ и 15 в МРРБ), като са се ориентирали по сигнали за нередности и по наличието на рискови фактори. Майкъл Лий препоръчва на България "да гарантира подходящи последващи мерки срещу откритите нередности и да поправи слабостите в приложението на системата за контрол". За целта решаващо значение според него ще има "политическата воля и наличието на достатъчно квалифициран персонал".
Проектите по ФАР, които ще бъдат довършени с бюджетни средства, са за 110 млн. евро. 75 млн. евро от тях са по ФАР, а останалите са национално съфинансиране, обясни вчера шефът на дирекция "Национален фонд" към МС Силвия Инджова. Няколко от одобрените вече от правителството за финансиране 87 проекта по-късно са отхвърлени. Повечето от тях са заради спрени тръжни процедури. Един е заради сигнал за искан подкуп. Това стана ясно при изслушването на вицепремиера Меглена Плугчиева от парламентарната комисия по европейските въпроси. Проектът не е инвестиционен, но е за голяма сума, разкриха запознати. Сигналът е пристигнал преди 5 дни, той не е анонимен и веднага е предоставен на прокуратурата.
"Няма драма. Това е процедура. Не бива да се счита, че свършва светът и българските граждани да бъдат наплашени да не кандидатстват за пари от ЕС", призова вчера Плугчиева. Тя отхвърли предложението на депутата от ДПС и бивш земеделски министър Нихат Кабил България да заведе дело срещу генерална дирекция "Разширяване" в съда в Люксембург заради нарушена процедура, тъй като забавянето дошло от Делегацията на ЕК преди 2007 г.
Плугчиева се оплака, че единствено диалогът й с генерална дирекция "Разширяване" не е на ниво. Тя намекна, че още през юни дирекцията е трябвало да признае, че натрупването на грешки за миналия период, посочен в писмото на Майкъл Лий, е толкова голямо, че няма как да бъде възстановена акредитацията на двете агенции. Според високопоставени източници от МФ е възможно ЕК отново да възстанови акредитациите на агенциите в бъдещ период. Основният проблем на администрацията е в липсата на подготвени кадри за еврозвената. Ето защо Световната банка ще направи анализ и ще препоръча кои звена да бъдат съкратени и кои укрепени, съобщи Плугчиева.
Проверката, извършена от 7-членен екип на ГД "Разширяване" през периода 23 септември-8 октомври 2008 г., обхваща проектите, сключени от юни 2007 до юли 2008 г., когато повечето от тях са минали през ръцете на двамата отстранени ръководители на разплащателните агенции. От 780 проекта (420 в МФ и 360 в МРРБ) проверяващите са избрали 35 (20 в МФ и 15 в МРРБ), като са се ориентирали по сигнали за нередности и по наличието на рискови фактори. Майкъл Лий препоръчва на България "да гарантира подходящи последващи мерки срещу откритите нередности и да поправи слабостите в приложението на системата за контрол". За целта решаващо значение според него ще има "политическата воля и наличието на достатъчно квалифициран персонал".
Проектите по ФАР, които ще бъдат довършени с бюджетни средства, са за 110 млн. евро. 75 млн. евро от тях са по ФАР, а останалите са национално съфинансиране, обясни вчера шефът на дирекция "Национален фонд" към МС Силвия Инджова. Няколко от одобрените вече от правителството за финансиране 87 проекта по-късно са отхвърлени. Повечето от тях са заради спрени тръжни процедури. Един е заради сигнал за искан подкуп. Това стана ясно при изслушването на вицепремиера Меглена Плугчиева от парламентарната комисия по европейските въпроси. Проектът не е инвестиционен, но е за голяма сума, разкриха запознати. Сигналът е пристигнал преди 5 дни, той не е анонимен и веднага е предоставен на прокуратурата.
"Няма драма. Това е процедура. Не бива да се счита, че свършва светът и българските граждани да бъдат наплашени да не кандидатстват за пари от ЕС", призова вчера Плугчиева. Тя отхвърли предложението на депутата от ДПС и бивш земеделски министър Нихат Кабил България да заведе дело срещу генерална дирекция "Разширяване" в съда в Люксембург заради нарушена процедура, тъй като забавянето дошло от Делегацията на ЕК преди 2007 г.
Плугчиева се оплака, че единствено диалогът й с генерална дирекция "Разширяване" не е на ниво. Тя намекна, че още през юни дирекцията е трябвало да признае, че натрупването на грешки за миналия период, посочен в писмото на Майкъл Лий, е толкова голямо, че няма как да бъде възстановена акредитацията на двете агенции. Според високопоставени източници от МФ е възможно ЕК отново да възстанови акредитациите на агенциите в бъдещ период. Основният проблем на администрацията е в липсата на подготвени кадри за еврозвената. Ето защо Световната банка ще направи анализ и ще препоръча кои звена да бъдат съкратени и кои укрепени, съобщи Плугчиева.