На нас, българите, всичко ни е солено.

В преносен смисъл цените на храните са ни солени, парното - също, токът, водата, бензина, че и градският транспорт. Като данъкоплатци ни е солено да плащаме масрафа на двеста и четиридесет депутати, които може да се съкратят наполовина. Солено ни излизат чиновниците от държавната администрация, а също и броят на министрите и техните заместници, определени на квотен принцип и на принципа "да намерим работа на едно наше момче"... Ако знаем точните разходи, солени ще се окажат и пътуванията и на държавния ни глава по далечни точки на света, макар при тия воаяжи страната ни да се прославя с ловни подвизи.

В прекия смисъл сме на едно от първите места в Европа по консумация на сол. Съответно - и начело по инфаркти и инсулти на глава от населението.

Седнат ли с нас на маса, чужденците веднага забелязват, че ние си солим манджата, преди да сме я опитали. И не могат да ни разберат... Както и не могат да разберат поради каква причина, след като вземем солницата, ние в България, чукаме дъното й о масата. Някакъв зевзек обяснил на група германци, че това е наш народен обичай. По този начин си казваме "Наздраве"! За да покажат, че уважават народните ни обичаи, същите тия германци почнали на всяко ядене да чукат дъното на солницата в масата и да пожелават "Наздраве"!

Но това с германците е нищо.

Истински ужас преживял един италианец. Човекът бил дошъл у нас като турист и го завели на народни борби. Бил впечатлен и малко поуплашен от вида на нашенските пехливани, които, намазани с олио, се вкопчвали в "мазни борби" за голямата награда - коч. След борбите победителят, някакъв як великан от Лудогорието, седнал да похапне. До него на почетно място настанили скъпия италиански гост. На шампиона били сервирани три големи пържоли, а на италианеца - една нормална. Борецът изръсил върху своята чиния цялата солница и започнал като звяр да къса едри мръвки с яките си челюсти.

От това чуждият гост още повече се стреснал. Взел дори да трепери като лист отбрулен. По едно време събрал кураж и се опитал да разреже собствената си пържола, но треперещите му ръце я изхвърлили от чинията.

Пържолата паднала на панталона му и оставила там мазна следа. Борецът забелязал това, пресегнал се и върнал пържолата в чинията. После грабнал солницата и взел да ръси върху панталона на италианеца.

Този иначе любезен жест ужасил туриста от Ботуша. Той скокнал и побягнал от ресторанта с викове:

- Но соле мио! - така крещял, според очевидци на събитието.

Крещял така, за разлика от всички свои сънародници, които с повод и без повод са готови да запеят:

- О, соле мио!

Горкият италианец, той съвсем не бил наясно, че ние българите със сол премахваме мазни петна, а помислил, че якият пехливанин го подправя като крехка мръвка преди консумация.

Иди после го гони тоя италианец, за да го убеждаваш в нашето традиционно гостоприемство.

Ето как една прекомерна употреба на сол може да опетни името ни в Европа. Без правителството да има някаква вина в случая.

...И още много мога да ви разказвам за солта и вредата от нея, но ще спра дотук, за да не пресоля разказа си.