Събуди ме свирка на локомотив.

- Бре! - казах си. - Да не би снощи след дискотека "Цицерон" да съм легнал в чакалнята на гарата?

Отворих мъчително очи - не, в стаята си бях, и като изключим, че се бях завил с килима, всичко друго си беше нормално.

А отвън пак свирна локомотив. Надигнах се като мумията в едноименния филм и се придвижих до прозореца. На трамвайната спирка беше спрял влак, не чак толкова голям, десетина вагона и локомотив.

Навлякох чисти дрехи и хукнах на работа. Аз обикновено ходя с трамвай, но сега се качих във влака, защото кондукторът каза, че днес те се движели по линията.

- Който се качва - да се качва, че след малко тръгваме по разписание - така каза той.

Седнах в едно купе, влакът потръпна като жребец и тръгна. Надникнах в коридора.

- Интересно - казах в посока на кондуктора, - защо влак върви по трамвайна линия?

От другите купета се подадоха още глави. Той каза:

- Не ни плащат заплатите! Антикризисната програма в железниците никаква я няма! Затова ни разрешиха да заработваме допълнително.

Влакът спря на светофара, кондукторът продължи:

- Понеделник, вторник и сряда се движим по съществуващата трамвайна мрежа. По разписание!

- А в четвъртък? - попита рошава глава.

- В четвъртък личният състав може да ползва подвижния състав за частни нужди с цел компенсиране на неизплатените заплати.

- Тоест? - попитаха няколко глави.

Кондукторът се огледа за миг в стъклото на прозореца и отговори:

- Тоест машинистът на бързия влак София - Бургас се отбива до Русе, за да откара тъща си там. Кондукторите имаме право да превозваме свой багаж в купетата. Аз лично в купетата за I класа карам туби с вино, в купетата II класа съм стоварил 10 торби цимент, във вагона за майки с деца прекарвам живи прасета.

- Че то вече има ли такъв вагон?!

- Възстановихме ги заради прасетата.

Влакът тръгна, избутвайки от релсите нахален "Хъмър". Онзи протестира с клаксона, но свирката на локомотива го заглуши като атомна бомба дудук.

- Извинете - обадих се, - в неделя комшията жени дъщеря и се чуди с какво да превози двамата млади, та целият квартал да умре от завист. Дали ако говоря с машиниста?...

- Нямате проблем! Абитуриенти, сватби, фолк звезди и просто сноби, искащи да изпъкнат - возим ги, та пушек се вдига!

- "Пуф-паф" ли имате предвид? - попита дядо беломустакат и погали по главата внучето си, също щръкнало с уши в коридора на вагона.

Кондукторът лъсна с ръкав второто копче на униформата си и отговори:

- Това е така, картинно. Обаче ти, моето момче, има още много да учиш, преди да подкараш добродушния метален гигант.

Той приближи до малчугана и посегна да го погали по главата, онзи протегна шия да го ухапе, което разкри татуировка "Неам нерви".

Кондукторът отскочи и обидено тръгна по коридора, щракайки нервно с клещите. Джиесемът му звънна. Той изслуша нещо и после викна като Боримечката:

- Киро, карай към вторичните!

Оказа се, че на личния състав е позволено да разфасова влаковите композиции и да ги продаде за метални отпадъци, с което всички проблеми в родното жепе дело окончателно да изчезнат...