Върховният административен съд (ВАС) отне правото на МВР да следи неограничено комуникацията в интернет. Вчера той отхвърли част от Наредба 40 на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Текстът, който бе отменен, позволяваше на службите да имат пълен достъп до разговорите и посещенията на всички потребители на интернет.



Наредбата бе атакувана от Програма "Достъп до информация". Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Според отхвърления чл. 5 доставчиците трябваше да осигуряват достъп до съхраняваните от тях данни за нуждите на оперативно-издирвателната дейност и на наказателния процес. Когато става дума за информация, свързана с националната сигурност, те трябваше да пазят в тайна кой е поискал достъп и какви данни е получил. В наредбата дори бе записано, че данните трябва да се съхраняват така, че да могат да бъдат предадени бързо при поискване.

Съдът обаче констатира, че не са предвидени никакви гаранции срещу евентуалната злоупотреба с информацията, нито пък има някакви ограничения пред достъпа на службите до данни на потребителите.

"Изразът "за нуждите на оперативно-издирвателната дейност" е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен", аргументира се петчленният състав на ВАС. Магистратите смятат също, че се създават предпоставки за безконтролно и нерегламентирано следене от страна на разследващите органи. "Така формулираният текст не поставя условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите", е посочено в съдебното решение.

Друг пропуск в Наредба 40 е липсата на препратки към НПК, Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за защита на личните данни, които уреждат достъпа до информация за личния живот на хората. ВАС възприе и довода на адвокат Александър Кашъмов, че наредбата противоречи на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Според нея намесата на държавата в семейния живот и кореспонденцията на гражданите е недопустима.

Наредба 40 бе приета на 7 януари т.г. в името на националната сигурност и разкриването на тежки престъпления. Така България изпълнява ангажимента си към ЕС да приложи Директива 24 за информационните технологии, приета още през 2006 г. За разлика от останалите страни-членки обаче у нас директивата бе въведена като подзаконов нормативен акт, който не подлежи на парламентарно обсъждане и гласуване от депутатите.

Желанието на МВР да знае всичко за всеки интернет потребител у нас предизвика протести пред сградата на ДАИТС под надслов "Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете". Вълна от критики заля правителството и в онлайн форумите.

Решението на ВАС на практика обезсмисли една от последните поправки в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), която задължи интернет доставчиците да пазят за срок от 1 година "определени категории данни".