Те са двама достолепни старци - винаги чисто облечени, винаги с вратовръзки и винаги се обръщат един към друг на "ви". В махалата ги знаят като Доктора и Професора. Пристигат сутрин рано, с един от първите трамваи, и си отиват вечер, прегърбени под огромните си пълни сакове. Денят им минава край контейнерите за боклук. Зимно време, когато много премръзнат, двамата влизат в кафенето на Жорката и пият горски чай на бавни, замислени глътки. Обикновено мълчат. Но понякога си говорят. С дълги паузи между репликите. Както днес.
- Как е, професоре, как е? Скоро още една година ще изпратим...
Пауза, глътка, пауза...
- Така е, докторе... Още една година... Редно е да направим равносметка... Добра ли беше годината, лоша ли...
Пауза, въздишка...
- Какво да ви кажа, докторе... За мен мисля, беше добра... Завърших си студията за фазотроните... Десет години работих върху нея, но я завърших! Колегите на Запад много високо я оцениха! Дори ме поканиха на един симпозиум в Копенхаген... Но не отидох... Отказах им...
Пауза, въпросителен поглед.
- Но защо, професоре, защо?! Канят ви на симпозиум във...
Без пауза:
- В Копенхаген!
С пауза:
- Точно така - в Копенхаген, а вие отказвате! Ами вие сте луд!...
Отново пауза.
- Не, никак не съм луд, докторе! В Копенхаген трябваше да отида на свои разноски... Хайде, аз от кашони, от празни бутилки ще събера пари за отиване и връщане... Но там - хотел, срещи с колеги, нали трябва поне по един чай да ги почерпя...
Пауза, глътка, пауза.
- И отказахте?!...
Глътка.
- Отказах... Обясних, че имам неотложни ангажименти тук... А то и така си беше, впрочем... Тук от ей онази кооперация се изнесе един... Митничар ли беше, престъпник ли, не разбрах, но прислужничката му напълни кофата за боклук, да не ви казвам с какво... Ауууу! Ама то не бяха салами, ама то не бяха кашкавали, ама то не бяха полупълни бутилки с уиски!...
Въздишка, глътка.
- Благодат!
- Точно така - благодат! А аз ще ходя в Копенхаген! Ми че той Копенхаген беше дошъл при мен тук - в кофата!
Отново пауза.
- Значи все пак добра година изпращате вие, професоре?
Пауза. Дълга.
- Амиии... Добра... Не мога да се оплача... Ами вие, докторе? За вас каква беше годината?
Глътка, пауза.
- Ами за мен... Какво да ви кажа... И за мен не беше лоша... Колегите от Медицинска академия ме поздравиха за рождения ден, не са ме забравили значи! Увеличиха ми пенсията с шест лева... И правителството не ме е забравило значи...
В този миг Професора скочи от мястото си. Няма глътка, няма пауза!
- Докторе! Бързо! Дойде колата! Ще вдигне оня контейнер там, а ние още не сме го преровили! Да не си изтървем късмета, докторе!... Може пък да ни е най-големият късмет за годината!...
Двамата хукват със ситни старчески подскоци. Навън е влажно и мъгливо.
Жорката излиза иззад бара, прибира недопитите чаши с горски чай и ги занася до мивката.
Кратка пауза. След това Жорката тряска чашите върху циментовия под.
- Мамка му и Копенхаген! - казва.
После взима метла и лопатка и започва бавно да събира парчетата.
