- Доцент Плочев, защо и как се стигна до толкова много положителни проби в българския спорт в последните години - като се започне от тенисистката Сесил Каратанчева, през щангистите, та чак до атлетката Даниела Йорданова? Слаб контрол, грешна подготовка или има и друга причина?

- Няколко са факторите, които доведоха до това нещо. На първо място това е промяната на политиката в държавата. Тази лаборатория, която в момента съществува в България, не е създадена да контролира спортистите. Тя е създадена да помага на треньорите да изчистят спортистите си. Аз съм от 5 години начело на комисията и категорично възразих срещу този подход. И докато съм отговорен, няма да позволя този подход да действа. Напротив - тази лаборатория ще се използва за контрол и въздействие върху спортните федерации.

- Откога действа този абсурден подход в България?

- Когато бях назначен, първият ми разговор бе с тогавашния министър на спорта Васил Иванов-Лучано и ресорния зам.-министър по онова време Стефка Костадинова. Тогава твърдо казах, че аз нямам нищо общо със спорта, нито съм бил спортен лекар, нито пък разбирам нещо от тяхната материя. И именно това ме прави необременен. Нямам никаква връзка със спортистите и съм твърд противник на допингирането под каквато и да е форма.

- Как бяха приети вашите възгледи?

- Още тогава се разбрахме, че ще сменим политиката. Първо трябваше да се направи нов Закон за спорта. След това изчакахме да подпишем международната конвенция за взаимодействие с WADA и чак тогава - в края на 2006-а и началото на 2007 г., написахме нова наредба, която през юни тази година беше публикувана в "Държавен вестник". Смени се старата комисия и взехме решението да професионализираме антидопинговата дейност. Тоест професионалистите да участват в тази работа.

- Какви са разликите в работата на системата сега?

- Естествено, че започнахме тази част от политиката на ниво стриктно проследяване на спортистите. Само че имиджът на българския спортист в международен аспект не е никак добър по отношение на фактора допинг. От всички хванати наши спортисти 99% са уличени от международни допинг ченгета, а не от нашите. Навън има много голямо проследяване. Даниела Йорданова например, преди да бъде хваната, е проверявана минимум 5-6 пъти от чужди агенти, защото, дали по сигнали от самите федерации, или отнякъде другаде, но за нея е имало информация предварително.

- Каква е причината на българските спортисти да се гледа с подозрително око?

- Може би имаше едно учудване и раздразнение от първи наш успех, откакто се разбрахме за възприемането на новата ни политика - че на олимпиадата в Атина нямаше нито един български спортист с положителна проба. Тогава сякаш в WADA си казаха "Я да видим тия българи наистина ли са толкова добри и не взимат допинг, или този път успяха да минат между капките". Това, разбира се, е мое лично предположение. Смяната на ръководството на някои федерации също оказва влияние. Основната зависимост, която откриваме, е новото ръководство на някои федерации и техните хванати спортисти.

- Какво имате предвид?

- Става дума за един проблем, който ще го решим много трудно - хранителните добавки и контролът върху тях. До 2000 г. добавките се раздаваха централизирано, имаше една аптека в "Дианабад", която даваше кашоните, и се знаеше, че това се взима. Всичко беше проверено, със сертификат и всичко необходимо. После от федерациите казаха "Не, не искаме така. Дайте ни парите, ние ще си набавяме добавки, понеже всеки от нас си прави различни рецептури, които са част от професионална тайна, която пък ни прави конкурентни". Е, в крайна сметка им дадохме парите. За щангите например само за олимпийската подготовка през 2008-а дадохме 190 000 лв.

- За да се окаже накрая, че националите бяха хванати с препарати за жълти стотинки, които може да се купят от всяка аптека?

- За тези пари те трябваше да пият златни хапчета. Не ги знам какви боклуци са си купили, но в крайна сметка си признаха индиректно, че треньорът им е давал добавки, които най-вероятно не са толкова качествени. Така или иначе те така и не представиха в комисията никакъв сертификат, че добавката е чиста по отношение на забранени вещества.

- Как ще въздействате на федерациите оттук нататък?

- В момента обмисляме как да ги накараме да купуват само регламентирани продукти. Единият метод да ги задължим е 10% от отпуснатата сума да бъде заделяна за контролни анализи. Тоест те да си направят сметката - имаме 1000 лв., за 900 ще си купим лекарства, 100 ще дадем на държавната агенция за контрол на лекарствените средства да направи анализ, за да сме чисти. Това е политиката, която в момента се опитваме да прокараме.

- Това ли е основният проблем, с който ще се борите?

- Най-вероятно оттам идва целият този гаф. Проблемът е, че голяма част от съставните части на допинга присъстват и във възстановителните лекарства, и оттук идва грешката. Защото не ми се иска да мисля, че спортните деятели у нас може да са толкова брутални и нагли, че да дават забранени препарати, при условие че знаят, че са следени под лупа. Самите спортисти също не вярвам да са единствените виновни, защото, за да почне човек да приема такива вещества, той трябва да е подготвен.

- Какви конкретни мерки ще предприемете?

- Вече съм се разбрал с ДАМС, че никоя федерация няма да получи субсидия за олимпийска подготовка, докато не представи подробно разработен антидопингов план. Ние, разбира се, ще им помогнем с напътствия как да изготвят програмите си, които после ние да одобрим. Това е пътят да се борим с допинга.

- Къде минава границата между забранен и позволен стимулант? Защо всяка година се променя списъкът със забранени вещества на WADA?

- Простият отговор е: защото това е индустрия. Както се усъвършенстват методите за хващане, така се усъвършенстват и методите за производство на стимуланти, които биват трудно откриваеми. Невинни на пръв поглед неща, които преди не са смятани за подозрителни, изведнъж стават ако не директен, то косвен показател, че се взимат стимуланти. На практика се стига до една своеобразна война, в която има два противникови лагера - един за производство на стимулиращи вещества и втори за забрана на производството им.

- Възможен ли е изобщо професионален спорт без допинг? Възможно ли е "чист" спортист да счупи 8 световни рекорда в плуването в рамките на една седмица?

- За този човек е работил не биохимик, а цял институт по биохимия. Една цяла индустрия стои зад гърба му. В съвременния спорт според мен няма рекорд, който е постигнат без вземането на стимуланти. Проблемът е, че когато този човек е бил проверен, той вече е бил чист. Тази индустрия за стимулиране и чистене от следите на стимулиране е уникална - успява този, който открие вещество, което не е включено в списъка, но има ефекта, който се търси. Затова се правят нови и нови вещества. Така че - не, професионален спорт на високо ниво не е възможен без допинг. Тепърва ни предстои тежката битка с генния допинг, защото той на практика няма хващане - той влиза в генома на клетката и произвежда свръххора, а в кръвта и в урината няма никаква следа.

- Съществува ли все пак оръжие, което да противодейства на генния допинг?

- Първото оръжие, което открихме, много бързо бе заобиколено и му бе намерено контрарешение. Разбрахме, че за транспортиране на генния допинг се използват вируси, които го транспортират до човешката клетка, той се закача за клетката, а ние хващаме вируса. С течение на времето установихме, че наличието на вируса е сигнал за генна манипулация. След като разбраха, че разкрихме вирусите, сега започнаха да използват полимери, които няма как да бъдат хванати. Надяваме се, че ще намерим противодействие и на това.

- Ще има ли край тази война?

- При всички положения това ще е една вечна битка. Прекалено е извратено съзнанието на правещите професионален спорт. Ако спортът беше аматьорски, а замислите - благородни, нямаше да бъде така. Затова се и получава сблъсъкът между нас и федерациите. Ние не сме професионалисти и работим доброволно в името на идея, но те правят спорт в името на парите. Досега се водеше битка армия срещу опълчение и ние бяхме опълчението. Сега ние трябва да станем армия, нямаме друг избор, за да може другата армия да бъде потисната и действията й да бъдат минимализирани. Толкова много пари са вкарани в тази индустрия, това е толкова голям бизнес, и то свързан включително с националната сигурност.

- Има ли все още резерви човешкият организъм, или надпреварата окончателно се е преместила в лабораториите?

- Човешкият организъм има способности с неподозиран капацитет. Само че този резерв природата ни го е дала за рискови ситуации. В екстремна ситуация човек, нямащ нищо общо със спорта, притежава качества на световен шампион. Ако в тази една секунда бъдат изследвани биологичните и химичните процеси в организма, резултатите със сигурност ще бъдат изумителни. Но това просто е инстинктът за самосъхранение. И ако ние изкуствено изстискаме тези заложби на организма, в реален рисков момент той няма как да реагира. Неслучайно започнаха млади хора да измират по терените.

- Всеки ли може да ползва допинг?

- Не всеки е способен да понесе това нещо. Големите постижения са плод на задълбочен анализ. Той започва с тестване на рецепторите на всеки един спортист, преди изобщо да се инвестират пари в него. Един човек може да поеме примерно 5 единици допинг, друг може да поеме 15 единици, трети - 30. Този, който има рецептори за 30, има и шанса за световен рекорд. Затова се инвестира именно в него. У нас обаче не се отделя внимание дори на това. Аз не съм чувал някой някъде да е правил физиологични тестове.

- В каква насока ще бъдат приоритетните изследвания в България?

- Основата е контролът върху детско-юношеския спорт. Тъй като още там се крие проблемът. Ако се върнем на Сесил Каратанчева - тя беше едно 15-годишно дете, което даде положителна проба. Още по-фрапиращото бе, че това го позволи родителят. Единствената причина за подобно нещо може да са парите. Очевидно моралните стойности в спорта са отишли на много заден план, щом като баща кара детето си да взема допинг, за да му донесе пари.

- Каква е истината около случая с капитана на националния отбор по волейбол Пламен Константинов? Защо се стигна до публичното му унижаване и опетняване на имиджа му по време на олимпиадата в Пекин?

- Истината е, че такъв случай на практика няма. Тук има виновни и неправилно реагирали. Вината категорично я отнасям към дейностите, за които отговарям аз. А именно неправомерният контакт на човек от лабораторията със спортните федерации. Това е категорично забранено в цял свят. Лабораториите не само че не трябва да имат връзки с федерациите, те не трябва да знаят името на спортиста. Камо ли да му се обаждат по телефона в чужбина и да си говорят за лични договорки. Това бе огромната грешка.

- Пламен Константинов беше ли допингиран?

- Категорично не. Всичко произтече от грешка в комуникацията.

- Имаше ли грешка от страна на президента на федерацията Данчо Лазаров?

- Че не се свърза първо с нас. Сигурно не е било от лоши умисли, а от желанието да предпази отбора. Задължително е обаче да има доверие между ръководителите на спортни федерации и антидопинговата комисия. Проблемът е, че те не ни вярват и затова не ни се обаждат. Предпочитат да работят, заобикаляйки централното звено и контактувайки директно с лабораторията.

- Но не се ли получава един параграф 22? Нима е възможно в положение на "война" двата противникови лагера да си имат доверие?

- Оттук именно трябва да изходим. Аз им казвам открито, че идвам с мир. Заровил съм томахавката, изровил съм лулата - сядаме, пушим и решаваме проблема. Ние не сме техните врагове, ние няма да бъдем техните ликвидатори. Ние ще им помогнем да не се самоликвидират. Това е.

- Какъв е реалният срок да заработи новата лаборатория?

- Планирали сме това да стане в рамките на следващите 6 месеца, макар че в България е много трудно нещо да се планира с точност. Много ми се иска да стане преди изборите напролет, понеже се разбирам идеално със сегашното ръководство на ДАМС. Дали Весела Лечева или евентуалният й наследник, така или иначе те са ангажирани с тази кауза и едва ли има разумен човек, който да се откаже по средата.