Ей го задръстването, трупа се, вони бензиново и пъпли през града!

Бръмне стара трошка, ревне мощен джип, пък току някой с клаксон свирне и всички свирват подир него.

Мадами ноктите си пилят, бизнесмени далавери премислят, таксиджии бакшиши броят, снабдители се събират на групички, чалъми обменят и хайде, избие ги на песен - "Черен "Хъмър" се престроява от борсата за мола" подхване един, след малко друг му отговори с "Безоловен бензин снощи заредих и капка не остана".

Ще кажете - задръстването където те хване, там висиш. Обаче гяволите знаем къде да се задръстим! Аз съм се задръстил на най-престижното място - пред парламента, до академията на науките, в най-лявата лента! С едното око следя някой депутат да не притича да ми изпусне гумите, с другото дебна да се появи академик, та да го питам като е толкова умен, къде са му парите!

Придвижвам се със скорост 12 метра в час и след няколко часа ще бъда точно пред Природонаучния музей. Тогава ще мога да претичам от колата да разгледам музея, докато чакам в задръстването.

През две коли от моята се е задръстило едно младо момче с колата си, още зелено, хлапе, разбираш ли, та ще взема да го уча кое как е в задръстването:

- Ей, чшш, малкия с голфчето! Я кажи, моето момче, трябва ли да свирим с клаксона когато сме в задръстване, кажи да те чуят всичките шофьори и техните роднини!

Онзи ме гледа дръзко и вика:

- Трябва! За какво ни е този клаксон, ако не го използваме!

Хареса ми това момче.

- Ех, младо-зелено, много хляб има да изядеш в задръстването докато ти дойде умът в главата! - гълча го бащински. - Запомни, младо, трябва да свириш с клаксона, защото така колоната автомобили се движи по-бързо! Като свирнеш - и колоната мръдне напред с половин милиметър. Я свирни с клаксона да те чуят всички!

Той това и чака - блъска клаксона като булдог пуделка!

- Е това е! - викам на всички. - Чухте ли? Клаксонът му още мутира, че е младо още, зелено е, ама ще порасне! Обаче докато е младо, ще се грижим за него! Затова от КАТ са решили младите шофьори да не сядат зад волана нощем!

И правилно, казвам ви честно. Млади са, плашат се от тъмното.

- Кажи бе, младо, кажи страх ли те е от тъмното!

Онзи се пъчи:

- Не ме е страх от тъмното!

- Друг път не те е страх! Я свирни с клаксона, да се мръдне напред колоната, свирни-свирни!

Той блъска клаксона, нали е в силата си, не го жали!

- Уха! А така!

Обаче ще попитате вие какво ще правят младите нощем като не им дават да сядат зад волана? Ще си седят вкъщи! А пък на тяхно място в задръстванията ще кесят стари опитни шофьори като мен. За какво сме ние, старите опитни шофьори, ако не да помагаме на младите!

- Така ли е, младо? - викам му.

- Така е! Обаче и нашето време ще дойде!

- Е де, е де, младо-зелено, не припирай, много бензин има да изгориш в задръстванията, докато ти дойде умът в главата! Я свирни с клаксона, свирни да ти се чуе гласът!

Свирка той, а пък аз се усещам:

- Опа, май ще мръднем напред! Включвай, младо, включвай на скорост, че тръгне ли напред колоната, няма милост!

И колоната потръпва, дърпа се напред...