Дедо Цеко влезе в двора превъзбуден и опрахолячен. Връщаше се от протестен митинг - бяха се събрали десетина старци на площада и скандираха до посиняване лозунги, призиви и попържни. После пяха възрожденски песни, удариха по едно без бандерол в читалището, отдадено за 30 години за кръчма-клуб, и затичаха към къщи, да не изтърват новините на първа.

Баба Гуна беше привикнала с бойкия му дух, но изведнъж забеляза, че дрехите му са все прахоляк и побесня:

- А бе, Цоко, да са сцокаш дано, да та не е борил общинският бик, та си толко овалян!

- Ми! Правихме лежащ протест, що дедо Мичо вика: "Не стига, че им живеем, па да се абим и да им стоим!". Лежешким е по-убаве, ше знааш!

- Па нема ли камион да мине да ви сгази?!

- Камион у Пърчовци! Да не е луд некой да минава оттука. Обаче, гълъбичката ми, язе съм безкрайно щастлив, що разбрах, че са намалиле таксите за съдене на дръжавата.

- Да не си осъден за убийство, за изнасилство и прочее, та да съдиш дръжавата в Страстбург! Кво си въобразяваш, бе, Цоко от Пърчовци, кой си едно нищо изнадвъобще!

- Ша ги съдим до дупка, за дек она е лъгала по сичката преса и весници!

- Па оно нема веке дръжавни весници, сите са на разни ора и партии, на тотото онаа убава жена и отрочето й, и прочее...

- А "Дръжавен вестник" чий е, ма, патицо?! Само ни пълнат главите с втора злоупотреба! Законете къде са печатат, да ги не вади дедо Цало на позиви, като коги са борихме едно време!

- Борил си са тизе, с юрганя!

- Така - тия закони кой ги пише?

- Ми... дръжавата! - неохотно почеса мустак тя.

- А кой требва да шлека дали са спазват и да бие през ръцете и да скубе уши на тия, дек смучат от Барозуто, мародерстват, убиват и прочее?!

- Сърби я ушето за тебе дръжавата, Цокундер смотан!

- Е те затова ше съдим вестника за систематическо публикуване на неверна информацеа и всенародна заблуда!

- Па съди го, ка си толко прост, мене ми е зор!

- Сеги ше ин ги разгона фамилеата! За пропуснати ползи и непоправими вреди!

- А бе, нали и ти на нийната софра клечиш, хрантутнико дръжавни!

- Я съм си заслужил пенцеата! С работа и труд!

- А за кого гласува тизе, бе, че беше пръв у секцеата, у шест без пет?

- Па я съм гласувал за ора, да не съм си пущил бюлетинята за некаква келява дръжава?!

- Ти забовари коги са биеше у гърдите и зееше: "Дръжавата - това съм язе!"

- Немам такова възпоминание!

Баба Гуна се ухили злорадо, бръкна в сандъка и извади пожълтял брой на "Пърчовски подем". Там на първа страница се мъдреше на снимка благоверният й, препасал лента с надпис: "Ударник"!

- "Държавата - това съм аз!" - заявява ударникът на земеделския труд Цоко Цоков" - после измъкна едно по-ново вестниче "Демократически подем", там пак имаше негова снимка, но този път вдигнал победоносно два пръста: - "Държавата - това сме ние!" - зове за промяна Цоко Ласков Цоков".

- Агент си тизе, нема да са учуда, ако си ми писала и досие! Юда у джемпър! - блъсна сърдито вратата дедо Цоко и се запиля по градинчето.