"После" си позволява най-сетне да се изока по най-наболелия злободневен проблем - оплождането ин виво като вулгарно оскърбление.

Впрочем вместо окане ще предложим безстрастен синопсис на научноизследователското си вилнеене из интернет.

Надяваме се, че посочените справочни текстове ще привлекат вниманието и на най-заинтересованите от висок морал и невулгарен език институции; в това число - "Шоуто на Слави", в. "Новинар", ФК "Левски" - София и др.



Оплождане ИН ВИТРО

Ин витро оплождането е процес, който се извършва извън тялото на жената. Спермата и яйцеклетката се съединяват не в матката, а в СТЪКЛЕН (ВИТРО - стъкло) лабораторен съд; в бита популярно се нарича епруветка. Оплоденото яйце - зигота, след известно време се имплантира в матката или на биологическата майка, или, при противопоказания за успешно изнасяне и раждане на плода, на т. нар. "сурогатна майка".



Оплождане ИН ВИВО

Оплождането ин виво е медицинска процедура, в хода на която жената се подлага на ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ. Следваща фаза е прилагането на "лаваж" (промиване) - през катетер матката се промива със специална течност, вследствие на което ембрионът, все още неприлепнал към стената на матката, се изнася заедно с течността навън. След това се имплантира в матка-донор - на родственичка на биологическата майка или на заплатено за услугата лице. В медицината и правото такива лица се наричат сурогатни майки. Методът се нарича in vivo, тъй като ембрионът се зачева НЕ в епруветка.

При прилагането на методиката ин виво, гневно и масово заклеймена без дори да се подозира съществуването й (от масите), НЕ СЕ осъщестява КОПУЛАЦИЯ, демек полово сношение, още по-демек - тъй нареченото "живо е*ане", тъй мило на сърцето и репродуктивните органи на всеки родолюбив българин. НЕ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА!

Ergo - и двете методики на практика представляват варианти на непорочното зачатие.

И, още по-ерго, днес-утре можем да очакваме от Дан Браун да развие увлекателната thri-fi (thriller fiction) хипотеза за Дева Мария като сурогатна майка на детето Иисус, заченато ин витро или ин виво в небесната лаборатория.

Да слезем на Земята. Да вдигнем взор към ясните и прозрачни правила на Европейския съюз, този божи наместник в българското пространство. Какво мислят Там, Горе, по въпроса? Съществува ли терминът ИН ВИВО в брюкселския бюроговор*?

"Резолюция на Европейския парламент (ЕП) за изкуственото осеменяване "IN VIVO" И "IN VITRO" от 16 март 1989 г.

ЕП е на мнение: 1) че репродуктивните технологии не елиминират причините за безплодието; 2) че те дават възможност на хората да имат деца, но пораждат сериозни морални и юридически проблеми; 3) че човешкият живот следва да бъде защитен още от мига на оплодяването...; 4) че правата на майката на личен избор и детското право на грижи и генетична идентичност са определящи ръководни критерии в тази област; и 5) че in vitro оплождането подлага жените на огромен стрес, без да е свързано с висока успешност. Резолюцията, следователно, призовава за нарастване на научните изследвания върху безплодието; настоява процедурите за осиновяване да бъдат хармонизирани и опростени; изразява загриженост относно "прахосването" на ембриони, предназначени за изкуствено осеменяване...; отхвърля всякакви форми на сурогатно майчинство."

Този ненасърчаващ асистираната репродукция документ е цитиран тук само за да стане безпощадно ясно, че фразата ИН ВИВО, инкриминирана у нас, в Европа не е вулгаризъм и достойно фигурира в най-висшите разпоредби на Съюзните органи.

----

* Бюрократичен език. По аналогия с "новоговор" у Оруел.