От десетина години приятелят ми Макси полага общественополезен труд в чужбина. Там реализира високи доходи, но за сметка на ниско настроение. По неговите думи - чувства се като винтче от машина, което има право да се върти само в указаната посока, без да кривне наникъде, защото ще го заменят с друго винтче. Като човек се чувства само два пъти годишно - когато си идва в България за лятната отпуска и за коледните празници.

Щом пристигне по Коледа, Макси ни събира, тумба приятели, в някоя кръчма с думите:

- Да хапнем, да пийнем, че да разберем, че живеем!

Ние хапваме, пийваме и се кикотим, а накрая, когато плаща сметката, Макси заключава:

- Колко много губя, когато съм тръгнал да печеля!

И така отбелязваме светлото Исусово рождество.

Но тая година родилните болки на Исусовата майка съвпаднаха с мои болки, които почувствах в главата, крайниците и по цялото тяло. Гушнах си кротко диагнозата "грип" и се завих през глава - три дни никакво излизане от вкъщи!

В тоя момент звънна Макси с покана за традиционното си коледно парти. Изслуша бюлетина за здравословното ми състояние и отсече:

- И аз не съм добре... И другите от компанията са зле! Но партито няма да се отложи!

И ултимативно ми продиктува адреса на някакво заведение заедно с началния час - точно седем вечерта.

Не можех да му откажа, с неистови усилия на волята надигнах грипавата си глава и координирах грипавите крайници на омекналото си тяло. После насочих долните крайници в указаната посока, а с горните придържах шапката върху главата. За да не падне - главата, а не шапката.

Както и да е - полужив бях на указаното място. Но заведението там се оказа аптечно, а не питейно. Разгеле, рекох си, я да си купя нещо против грипа, а кръчмата ще търся после!

- Един... - казах на аптекаря, младо момче, усмихнато любезно.

- Тази вечер частно парти! - прекъсна ме то.

- Сипи му каквото иска! - чух гласът на Макси. - Той е от поканените!

Тогава схванах какво се случва. Този път за купона Макси беше ангажирал аптека.

- Хапвай, пийвай! - говореше той, докато се здрависвахме. - Аз плащам! За ордьовър можеш да вземеш фервекс, а за загряване може и някое мазило, но само външно!

По неговите указания ударих един фервекс и се загрях с тубичка "Пулмекс" по гърдите и гърба. В това време дойдоха и другите от компанията - всеки с болежките си. Един вдигнал кръвното и започна с "Вазопрен". Друг куцаше, та пи един "Артростоп" и се намаза с "Фастум гел". Трети се оплака от стомах, заради което му сервираха "Алмагел" с "Ранитидин" за мезе. Аптекарят дори ни предложи свещички с цел повишаване на коледното настроение.

Макси поръча свещички за всички, а след като ги поставихме на точното място, той взе аптекарския справочник и взе да ни изрежда специалитетите от менюто.

За основно ядене аз си избрах "Цинаризин" - оросява мозъка, а за гарнитура поръчах "Мукосолван" на таблетки. Другите от компанията също се надпреварваха с поръчки: "Синтром" за разреждане на кръвта, "Зинат" срещу остри вирусни инфекции, таблетки "Имодиум", хайде да не казвам против какво...

В този момент аз усетих как грипът ме напуска и отива по дяволите, а при мен идва някакъв ангел, който ми пошушва нещо в ухото. Това което ми пошушна ангелът, аз го извиках на аптекаря:

- Дай шише от етиловия!

Другите от компанията ме погледнаха укоризнено.

- Коледа е все пак! - отвърнах им.