Не бе, не твърдя такова нещо, напротив: сигурен съм, че има обществени норми, които не се нарушават. Давам ти веднага пример: Ми почивните дни са също така обществена норма, и тя не се нарушава - няма такива изоглавени, които да нахлуят в затворената за празниците заводска или офис сграда и да се отдадат упоено на производство на стоки и услуги за населението...
По принцип обобщенията са хлъзгава работа и когато описвам българите като нация от бунтари, аз далеч не смятам, че всички във всеки момент всичко нарушават. Не, има разнообразие - всеки си извършва в даден момент неговия си личен бунт по свои си причини - някои, защото от това ще извлекат определена изгода; други - защото правилата са и без това идиотски направени, трети - просто така, от инат. И най-важното - всеки е убеден, че е прав...
Май си се засегнал на колективна чест от това, което съм написал. Ми добре - нека гледаме позитивното. След като метафората с бунтарите те притеснява, дай да опитаме с друга метафора. Да речем - от биологията.
Има едни такива специални клетки в живите организми, стволови им казват. Напоследък много се шуми около тия клетки и големи надежди им се възлагат. Особеното при тях е, че не са специализирани: за разлика от другите клетки в организма, които вече си имат ясна функция - било то мускулни, нервни или други такива, - стволовите са универсални; от тях може да се получи която и да било друга клетка, заради което именно се възлагат надежди за приложението им в медицината. Тази универсалност на стволовите клетки ги прави много ценни на "индивидуално" ниво - няма обаче организъм, който да може да бъде изграден само от стволови клетки: необходима е специализация на функциите.
Ми така и с българите и държавата им. Като индивидуалности българите са бетер от стволови клетки - едни от най-универсалните хора, които съм срещал. И, съответно, поставени в едно общество, където традициите и спазването на правилата са насаждани със столетия, те се ориентират и адаптират много бързо. Проблемът е, че този характер на "стволови клетки" е налице и на национално ниво (и то от десетилетия насам) - а както вече отбелязах, организъм от стволови клетки не става. За разлика от другите нации, които са се специализирали отдавна и са си изработили твърди национални черти (че дори и яростно си ги защитават като национална идентичност), при българите като нация се оказва налице тази универсалност и пластичност, от която може всичко да излезе. Може днес да ти е съюзник (за което са ни проучвали цитираните от теб германци*), а може утре да се обърне да воюва с теб (както и е станало в края на войната - явно им е куцало нещо в проучването). Днес е комунист, утре е капиталист. Вчера громи империализъма, днес громи комунизъма. Вчера се отказва от Македония, днес си я иска обратно. Вчера взима едни 20 милиона, за да си спре атомните реактори, на другия ден казва - имате грешка (но и парите не връща). И така нататък...
Подозирам, че прекалената пластичност на индивидуално ниво преминава на обществено ниво в безхарактерност. И тогава е достатъчна малка организирана група с характер, която да може да води за носа цялото това общество... и дори да стимулира малките му бунтове, защото така най-лесно може да се установи ефикасен контрол с малки разходи.
---
* Има се пред вид разузнавачът от Абвера Ото Вагнер, известен у нас с псевдонима д-р Делиус. Работил в София 1940-1944 гг.
---------
---------
Отдел "После" уведомява автора Юмжагийн Целденбал (и по-долу публикувания кунерт), че текстовете им на тази страница се хоноруват.
За справки - Иво Балев, 4282338
<<<