Той беше добър чиновник. Лоялен, спретнат, непридирчив: един кабинет, една заплата, някоя и друга комисиона (това между нас) - и той служеше.

Те бяха обикновени граждани - поостарели, поопърпани, поотписани, но и с някакъв див блясък в очите.

- Дошли сме да оправим недоразумението! - каза мъжът.

- Да ни възложите на нас ушиването на новите полицейски униформи! - осветли положението жената.

- Аз не мога да направя това - заомотава ги чиновникът. - Аз само приемам гражданите в приемната и ги изпращам.

Тези явно не им минаха.

- Тези не ни минават! - декларира жената. - Възлагате ни новите униформи и край!

- Петрано, не се дръж като ултрас! - опита се да внесе диалогичност мъжът. - Като чуете какво предлагаме, господине, и веднага ще ни възложите на нас поръчката.

Чиновникът разбра, че ще трябва да си заработи премиите за този месец и въздъхна:

- Какво точно предлагате?

- Да ушием ние новите полицейски униформи!

- Това ясно, но защо?

- Защото ние сме най-добрите! - декларира жената. - Аз съм измислила новите полицейски униформи какви да бъдат!

- Така е, господине - потвърди мъжът, - тя и кройки е направила от вестници, и скици, и всичко!

- Какви ще са тези униформи? - опита се да се заинтересува чиновникът.

- Слушайте да ви разкажа - набра още скорост жената. - Униформите ще са от плат!

- Чувате ли? - възгордя се мъжът. - Кажи от какъв плат, Петрано!

- Специален променящ се плат: когато са на работа полицаите, ще е син, та да е униформен; когато протестират за нещо, ще е с цвят по желание, за да са цивилни! Схващате ли гениалността?

- Схващам... А розов може ли?

- Всякакъв може! - показа се ларж жената. - А пък тук, отпред, ще има голям джоб с прозрачно покритие, в който да слагат най-нужното.

- Ще попитате кое е най-нужното - подсети го мъжът.

- Добре, де, питам!

- Когато протестира полицаят, ще пъха в джоба протестни плакати, за да са му свободни ръцете да пуши или да пие вода, или каквото там ще прави, вместо да протестира - разясни същността жената.

- Сега внимавайте! Когато е на работа полицаят, в този джоб се слага знак "Стоп", та да спира протестиращите.

- Полицаи ли? - попита чиновникът.

- Не, други протестиращи!

- Но нали полицаите ще протестират?

- Веднъж те ще протестират, друг път няма да протестират! - очерта рамките жената.

- Въпрос на избор - изясни мъжът.

- А когато те протестират, други полицаи ще ги спират - схвана чиновникът.

- Така трябва!

- Обаче когато онези полицаи протестират, тези ще ги спират?

- Точно така!

- А когато всички полицаи протестират, кой ще ги спира?

- Протестиращите! - определи жената.

- Защо?! - учуди се чиновникът.

- Защото, когато протестиращите протестират, полицаите ги спират - обясни му мъжът.

- Обърках се! - призна служебното лице.

- Всички се объркахме, ама не това е важно! - успокои го жената.

- Важното е ние да шием новите униформи на протестиращите! - заяви мъжът.

- На полицаите, Няголе! - коригира го жената.

- Ама нали когато полицаите протестират, те са протестиращи, Петрано!

- Обаче когато протестиращите не протестират, те спират полицаите, Няголе!

Той беше добър чиновник. Обаче този път не издържа и избяга...