Ето каква житейско-пазарна жестокост сполетя пенсионера Цоков...

Вдигнаха му пенсията. С осем и двайсет, но от сърце. Получи ги той в кварталната поща и излезе в зимната софийска привечер. Едър сняг се виеше в уличните лампи, засипваше града, правеше го бял, пухкав и добър, будеше светли чувства... И реши Цоков - ще черпи. Ей така, ще занесе вкъщи и ще тресне на масата торта! Вече няколко месеца му се хапваше сладко. Жива отрова за човек с неговата пенсия. Но сега ще купи две отрови! Едната - "Гараш Ниагара", тъмнокафява като бедро на победителка във финал на сто метра, а другата - "Десерт Свежина", сметановобяла, с венче от развратни захарни ягоди. Отдавна си ги беше набелязал Цоков - в магазина до реката. По четири и двайсет едната. За двете ще даде курбан цялото увеличение на пенсията! Първия месец бива, че и трябва. А нататък - пак разумно ще харчи.

Взе Цоков тортите, плати и... Внезапно напрегнат и дълбоко замислен, с тиха плъзгаща стъпка се прокрадна навън. Бавно пое по улицата и в приведения му силует се появи нещо криминално, ломброзианско. Защото - заплеснала ли се беше нещо женицата на касата, що ли, ама на - изнесе Цоков от търговския обект две бройки, а плати само за едната!

При подобно събитие при други обстоятелства човек с неговата пенсия браво би си казал. Зер те по тия магазини крадат и със задниците си. Няма какво да ги жалим! Айде и ние да приберем малко от това, дето мутрите и политиците го награбиха от Народа!

Но сега? В тая нежна вечер? С любящо увеличената пенсия?... Спря Цоков, постоя изтерзан под лапландския снегопад, а след като се вдърви, разкърши стан и закрачи. Величав и дори героичен в благородството си, той пак влезе в магазина и от прага басово извика:

- Бе, момиче, кво направи ти, бе?! Ми аз прибрах две торти, а ти ми взе за една!

Тъй каза и рече Цоков, но не произведе жадувания ефект. Човечеството хич не стана по-добро. Напротив! От помещението иззад стелажите изскочи побеснял плешивец и закрещя на касиерката:

- Миче, уволнена си! Очите ми повече да не те виждат! Това само днеска ти е трети път! Златна ми излизаш, говнярко такава! Махай се, да не те заритам!

Мичето избухна в рев, сълзи и сополи, като се вторачи по пепелянски във виновника за бедата си - Цоков. Той на мига получи сърцебиене, вдигна кръвното, първо стана червен, та чак светна, а след това посивя и се свлече върху мокрия от стъпки под. Запищяха купувачки, засуетиха се купувачи, заляха го с вода, звъннаха на 112, препратиха ги към 150, лека-полека пристигна линейка и го откара.

Клетият Цоков! Мир на праха му. Сколаса само десетина минути да се порадва на повишението на пенсията, покупката на тортите - 2 в 1 цена, и да се умили от благородството си...

На другата сутрин уволненото Миче яко наклепа бившия си чорбаджия изедник пред данъчните, че крие обороти, и те такъв акт му извъртолиха, че хлопна кепенците на дюкяна. А божественият сняг, дето будеше толкова светли, витлеемски чувства, биде изчегъртан от снегорин с надпис "Новера".

Жестоки са истините за хранителните вериги в пазарната икономика.