(Съобщение на "После" до форумните коментатори и автори.)
На вратата се почука. Дежурният се сепна в дрямката си. Бе изморен. Коледни празници, новогодишни празници, Йордановци, Ивановци, Антоновци...
Влезе ослепителна блондинка. Тя пръсна аромат на бисексуална достъпност, усмихна се и с контраалт, в който се преплитаха баритонови нотки, каза: "Приятно ми е. Това е редакцията на СЕГА, нали?"
Редакторът се изправи, смутен, че са го засекли в дрямка, и с леко разтреперан глас отговори: "Ееее... дааа... еее... аз съм Иво.... еее... Балев".
"Ха-ха, Ив Эбалев. Франкофон? Цела нощ не спа? Се вре цела нощ?" - блондинката се заля в гърлен смях и големите й гърди се люшнаха в ритъм с ускоряващия се пулс на редактора. - "Аз съм Юмжагийн Целденбал. От Форума, знаете. Идвам за едни хонорари, че в тази криза с едната чест не се живее".
Редакторът понечи да се ущипе. Блондинката предугади движението и го щипна по бузата, добавяйки ласкаво: "Не спиш, не спиш. Ако искаш, можеш и ти да ме щипнеш, за да се увериш, че съм истинска".
"Еее... къде имате предвид да ви щипна..." - започна плахо той, но се сети за текста, приготвен за срещата с форумеца, и строго и делово рече: "Възниква въпрос. Как ще ни убедите, че именно вие сте Юмжагийн?"
"Виж сега, Эбалев, дай да си говорим на "ти". В един форум се движим, знаем си номерата. Хайде сега, аз трябвало да те убеждавам, че съм Юмжагийн. Ми, че ти не си още наясно дали сънуваш, или не. Преди аз да ти доказвам каквото и да е, вземи докажи ти, че не ме сънуваш. Ако искаш, опитай с Теста на Целденбал - когато искаш да провериш дали сънуваш, затвори очи. Ако образът изчезне, а след като ги отвориш, се появи отново, вероятността, че не сънуваш, е 95% ".
Редакторът примирено затвори очи - и всичко изчезна. "Значи не сънувам"... Отвори ги и бе шокиран от нововидяното.
Пред него стоеше оплешивяващ човек с посивяла брадичка като на Ленин, заметнал шал като френски импресионист. Думите се запроцеждаха от устата му и падаха в скута на редактора:
"Всичкият ви образ да изчезне дано, чекиджии недни! Не бил сънувал! Разумът ви, разумът ви спи! И ражда чудовища! И те рушат всичко! Какво направихте с този прекрасен отдел на вестника, "После"? Разпердушинихте го! Унищожихте го! На гробище го превърнахте! Целденбал ще ми публикувате... Некъв си там чех бил представил България като кенеф... ми вие преди това още го публикувахте тоя тъп монголец, написал черно на бяло, че България била нацвъкана цялата с л*йна. Аз съм стар форумец, за съжаление временно възпрепятстван да пиша във форума, и затова дойдох да ви кажа - сложете една надгробна плоча на унищоженото и напишете като епитафия: "Нявга тука цареше бал, а сега се кипри Целденбал"... И добавете едно л*йно отгоре".
Пак със стиснати очи, редакторът се примири: "Ми, господине, ако искате, изсе*ете го вие това л*йно на бюрото, пък ние ще го сложим където искате. Само не знам дали ще ви разберат, нали знаете аналогичния случай...".
Преди да отвори очи отново, той почувства остра миризма на овча лой и немито. Отвори ги и видя човек с монголоидни черти в костюм "Армани" и с еврейска кипа на главата.
"Юмжагийн Целденбал?" - запита редакторът.
"Не, не, моля ви, аз не съм той. Вижте, аз съм от адвокатска кантора "Колев & Бесев". Г-н Целденбал, наш стар клиент, ни упълномощи да представляваме интересите му пред вашия вестник във връзка с едни хонорари. И да ви предам, че желае те да бъдат употребени за погасяване на един стар конфликт във вашия форум - неизплатен облог от лице, известно като "milcho", към друго, известно като "Каруцар".
"Знам за тоя случай" - промърмори редакторът.
"Виждате ли?" - усмихна се адвокатът. - "Аз разгледах с г-н Целденбал и хипотезата, при която уважаемата Редакция може да се окаже в невъзможност да изпълни горното по независещи от нея причини. Г-н Целденбал не видя такива причини, но се съгласи да предложи втори вариант: сумите да отидат за закупуване на тостер за вашия вестник. Г-н Целденбал се свърза със свои познати от фирмата "Софтуерберг, Хардуерщайн & Интернетоглу" и му препоръчаха един интернет адрес... момент, записал съм си го тук..."
Адвокатът заровичка в бележника си. Редакторът внезапно осъзна, че костюмът "Армани" е ушит от фина овча кожа, отдето идваше и миризмата на овча лой и немито.
"А, ето го! http://megashop.bg/techno/index.php?cPath =42&page=2 Вие ще се оправите нататък, нали?"
"Момент, момент!" - извика редакторът. - "А как ще ни убедите, че именно вие сте Юмж... по-точно, че сте упълномощен от г-н Целденбал за това, което ми обяснявате?"
Адвокатът се усмихна: "Тестът на Балев, а? Ми много просто. Ако това, което в момента си приказваме, го прочетете във форума на вестника, подписано от г-н Целденбал, ще знаете, че всичко е, както ви го казвам".
Редакторът затвори очи. Всичко изглеждаше така просто и логично! Отвори ги отново. Смрачаваше се. Дежурството бе изтекло. Във въздуха се усещаше някаква миризма... овча лой? Той тръсна глава, облече се набързо и си тръгна, заключвайки стаята.
На неизключения монитор мигаше надпис:
---
"П": Съкращенията са поради ограничена площ в книжния вестник.
.
