На 17 януари 2008 г. в Исландия на 64 години завърши земния си път шахматният гений Робърт Джеймс Фишер. Роден на 9 март 1943 г. в Чикаго, на 15 години Боби става най-младият гросмайстор в света, а на 29 вече е 11-ият световен шампион в историята след победа над Борис Спаски. Последва 20-годишен интервал в кариерата му, по време на който той стана отшелник в Пасадена, Калифорния. Емоционалната му натура очевидно не намери сили да се пребори със собствените проблеми и огромния натиск на външния свят. Едва след две десетилетия, през които не изигра нито една официална шахматна партия, Фишер се появи в Югославия за т. нар. мач-реванш със Спаски, който също спечели, но който му донесе куп проблеми, довели до окончателното му скъсване със САЩ и в крайна сметка до трагичния му край.

Фишер бе най-големият шахматен фанатик в историята. Той докара големите пари в древната игра и преобрази живота на поколения шахматисти. Но най-важно е сиянието на неговите шахматни идеи и успехи, които с времето стават все по-кристално чисти.

Как се стигна до всичко това? С фанатично себеотдаване на шахмата от детска възраст. Малчуганът е на 8 години, когато сестра му Джоан го запознава с древната игра. От този момент заобикалящата го действителност престава да съществува. Той няма наставник, няма треньор, но работи над себе си неистово, в самота и уединение. Навлиза все по-дълбоко в глъбините на играта, заживява с нейната мъдрост и тайнство като никой друг. Това ограбва детството му, но става броня срещу предизвикателствата на външния свят, закалява го и го прави по-целенасочен и издръжлив. Качества, които по-късно му оказват неоценима услуга в борбата срещу съперниците.

1958 г. е паметна за Робърт Фишер, но и за историята на американския и световния шахмат. Тогава 14-годишното дете-чудо печели шампионата на САЩ за мъже с блестящ резултат 11.5 т. от 13 партии, без да загуби нито една. Това му отваря пътя към междузоналния турнир за световното първенство в Порторож, Югославия, и предизвиква сензация, която разтърсва целия шахматен свят. А петото място в Порторож го нарежда сред претендентите за титлата и му донася гросмайсторско звание.

Трудно може да се повярва, че в първите години на опияняваща шахматна слава най-вълнуващият миг за Боби може да бъде свързан с нещо друго. Но често животът поднася варианти, по-сложни и от тези в древната игра. И само един жест, една дума на неподправена човечност може да сътворят чудеса. Така се случва и с 16-годишния ученик в гимназията "Еразъм" в Ню Йорк Робърт Джеймс Фишер. На годишния бал на училището директорката се разтреперва от вълнение, когато назовава името му, и в очите й напират сълзи, докато му връчва медал "За шахматни заслуги".

Вундеркиндът е трогнат от изключителната сцена и едва успява да се овладее, за да благодари. Но и това не е в състояние да го разколебае в избора му за раздяла с учението. Напускането на училище и поемането по пътя на професионалния шахмат предизвикат остри реакции по адрес на Боби не само в Америка. Младият гросмайстор обаче е дълбоко убеден, че прави верния избор.

След сензационната победа в шампионата на САЩ първите думи на Фишер бяха: "Шахматният майстор като всеки художник трябва да се ползва с почит и уважение в обществото. А това може да стане само като се привлекат много пари!".

Дръзките думи на тийнейджъра бяха посрещнати със снизходителни усмивки. Та кой можеше да предположи, че те ще станат знаме на най-великия кръстоносен поход в историята на древната игра. И че възмъжалият шампион един ден ще преобрази шахматното кралство. Фишер започна да проявява твърдия си характер още съвсем малък. Даде да се разбере, че няма да допуска никакви компромиси по отношение на схващанията си за шахмата, мястото му в обществото и личното му достойнство.

Първият голям конфликт в това отношение имаше широк обществен резонанс не само в шахматните среди. Става дума за скандалния мач с 47-годишния Самуел Решевски, претендент за короната, вече в зенита на своята слава. Между двамата възникна непримиримо съперничество. За внасяне веднъж завинаги на яснота в спора кой от двамата е по-добър се намесва г-жа Жаклин Пятигорска, шахматистка, дъщеря на милиардера Едуард Алфонс де Ротшилд и съпруга на световноизвестния виолончелист Грегор Пятигорски. През 1961 г. тя субсидира мач от 16 партии между Фишер и Решевски с награден фонд $6000. След 11 партии резултатът е 5.5:5.5, а следващата партия е насрочена за неделя в 13 часа. Боби се подготвя за нея, когато му съобщават, че тя е изтеглена за 11 ч. сутринта.

- Защо? - удивлява се Фишер.

- Така пожела г-жа Пятигорска. Иначе ще пропусне концерта на своя съпруг - любезно пояснява мъжки глас по телефона.

- Аз отказвам да играя в 11 часа! - упорства младият гросмайстор - Уговорено е за 13.00.

- Това вече е ваша работа - този път сухо отсича гласът. - Г-жа Пятигорска няма да промени решението си.

Фишер обаче отстоява принципите си докрай. Той не се яви в 11 часа и му е присъдена служебна загуба в мача, която му струва $4000. А тогава това за него е цяло състояние.

За прословутия индивидуализъм на Фишер и спортното му кредо характерна е неприязънта към участието на други лица в творческия процес - треньори, секунданти, анализатори. За разлика от съветските шампиони и претенденти за титлата, които имаха изградени цели щабове за подготовката си преди и по време на състезанията, Боби воюваше съвсем сам.

"Аз искам всяка победа да бъде само моя победа. И да не съм длъжен никому с нищо!", гласеше веруюто му.

Ръка за ръка с неговия индивидуализъм вървеше и апатията към националните идеали на САЩ. След като спечели 4 титли на страната, през лятото на 1967 г. Фишер замина за Сус, Тунис, за участие в междузоналния турнир. След Х кръг бе убедителен лидер със 7 победи и 3 ремита, но тогава се случи нещо безпрецедентно - водачът напусна турнира след конфликт с организаторите. Научавайки това, опит да му въздейства прави г-жа Джонсън от американското посолство в Тунис.

- Мистър Фишер, вие забравяте, че представлявате тук велика държава! - заявява му тя.

- Аз представлявам тук Робърт Фишер и никого другиго! - отсича със смразяващ тон Боби и дава да се разбере, че разговорът е приключен.

Напускането на турнира в Сус му струва отдалечаване от битката за световната титла с още 3 години. Все пак през юли 1972 г. той най-сетне достигна до нея - срещу шампиона Борис Спаски в исландската столица Рейкявик. Това бе един от най-драматичните сблъсъци в историята. Фишер победи с 12.5:8.5 точки и прекъсна четвъртвековното господство на гросмайсторите от СССР. Наред с това извърши и епохална революция. Негов съучастник се оказа един от големите бизнесмени в Лондонското сити - Джим Слейтър, който обяви нечуван дотогава награден фонд от $250 000. Така 13-годишните титанични битки на американеца завършиха с триумф. От този момент светът на шахмата бе друг - богат и благоденстващ!

След като спечели световната титла, Фишер отказа да я защити, защото международната федерация FIDE не прие нито едно от 44-те му условия за мача с претендента Анатолий Карпов, насрочен за Хавана през 1975 г. След това Боби се оттегли в изгнание.

В края на юли 1992 г. обаче той сензационно се завърна и в тогавашна Югославия изигра т. нар. мач-реванш със Спаски, въпреки че на шахматния престол вече беше Гари Каспаров. Наградният фонд отново беше безпрецедентен - $5 млн., осигурени от белградската банка "Югоскандик". Боби спечели и този мач - със 17.5:12.5, взе своята част от приза - $3 350 000, и отново изчезна. А US администрацията вече бе издала заповед за ареста му, очакваха го 10 години затвор за нарушаване на югоембаргото и глоба от $250 000 за укриване на данъци.

Започна преследването на шампиона - Будапеща, Исландия, Филипините, Малайзия... Накрая той се установи в Япония, където заживя с приятелката си Майоко Ватаи, президент на местната шахматна федерация. На 13 юли 2004 г. Фишер бе задържан от японските имиграционни власти при опит да напусне страната с американски паспорт с изтекла валидност. След 8-месечни перипетии и престои в ареста дойде помощта от страната, в която стана знаменит - Исландия. Тя му предостави гражданство, а Япония му разреши да замине за Рейкявик въпреки недоволството на САЩ, че му се дава статут на нелегален имигрант, според който има право да избере къде да бъде екстрадиран.

Именно в Рейкявик спря да тупти сърцето на Робърт Джеймс Фишер. За разлика от величието му в шахмата, което никога няма да помръкне, в личния си живот Боби остана начинаещ до смъртта си. Но за поколенията остава шахматният му блясък. А той е ослепителен!