Минавам покрай Върховния съд и какво да видя - на тротоара отпред сергия, а зад сергията - жена облича тога, оглежда минувачите, покупко-продажба явно ще има.

- Извинете, вие съдия ли сте? - попитах.

- Не съм съдия, чистачка съм - отвърна тя, закопчавайки тогата.

- А защо сте с тога?

- Дават ни стари тоги вместо престилки, та да пестят пари.

- За какво пестят във Върховния съд? - попитах и веднага се плеснах по челото.

Ами да, бях прочел във вестника, че заплатите на чистачките там стигат до 1500 лева!

- За заплатите ви пестят, а? - подметнах.

- Айде сега на чистачките заплатите ви пречат! - тя демонстративно ми обърна гръб и забърса сергията с парцал.

- Не ми пречат заплатите - казах, - ама се чудя как може чистачките да се водят съдебни служители и да ползват всички привилегии на магистратите.

- Е как иначе? Ти знаеш ли какво е да чистиш тука!

- Добре, де, обаче във вестника пише - брутното възнаграждение на районен съдия в София е около 1600 лева.

- Абе остави ги ти съдиите! Какво прави съдията? Нищо! Само ходи насам-натам с тогата, та оставя стъпки по пода.

- Да, ама те имат имунитет - контрирах.

- И ние имаме имунитет!

- Защо?!

Тя въздъхна отрудено:

- Не знаеш ти какво е да си чистачка в съдебната система... Ако не почистиш, ще те накажат! Обаче не! Имаме имунитет и никой с пръст не може да ни пипне!

- Затова ли седиш на тази сергия пред съда, вместо да чистиш вътре? - настъпих пак.

- Първо на първо - има кой да чисти вътре! - отблъсна ме тя.

- Кой?

- Чистачка!

Тук, признавам, ме хвана натясно:

- Нали ти си чистачка?!

- Да, ама с тая заплата 1500 лева можем да плащам 400 лева на една жена да чисти вместо мене!

- Леле! Ама ти верно с такава заплата няма нужда да си цапаш ръцете! И какво правиш на тази сергия на тротоара?

- Гледай сега, нали се водя служебен служител, с имунитет и всичко както си трябва, аз съм си направо магистрат!

- Така излиза! - съгласих се.

- А така! Е затова реших да развивам бизнес - съдим хората!

- На тази сергия?!

- На теб какво ти пречи? Хайде сега довиждане, че имам дело! - тя се обърна към възпълен гигант. - Ей, чш, подсъдимия, стига си подпирал стената, ела да те осъдя набързо!

- Какъв е случаят? - полюбопитствах.

- Обвинен за кражби и не знам си още какви работи.

- Контрабанда, бели робини, трафик на к`вото се сетиш... - заизброява онзи.

- Ред край съдебната сергия! - запуха с парцала по сергията тя. - Подсъдимият, ще говориш, след като те попита съдията! - после явно омекна - Ама той, човекът, се е изнервил - дванайсета година го съдят и все не го осъждат.

- Изнервих се! - потвърди типът. - Осъдете ме, бе! Ако съм виновен, де, щото аз съм невинен.

- Ти сега недей много да знаеш, че като те пратя в затвора, ще видиш! - сряза го тя. - Обявявам делото за открито! Подсъдими, я ми кажи ти на мене невинен ли си? В очите ме гледай, в очите!

- Невинен съм!

- И на мене такъв ми се виждаш! - тя плесна с парцала сергията. - Съдът присъди - човеко е невинен! Закривам делото!

- Най-сетне справедливост! - извика невинният и тръгна към джипа си.

Направо му завидях.