В 18.39 на площадката пред асансьора обявиха кворум и ни се каза:

- Налага се спешно да уточним каква част от таксата ще поеме присъдружно всеки. От 11-о число на миналия месец до 10-о число того госпожица Върджи е нямала свободата да напусне нашия вход. Вечерта на онази дата компаньонката влиза, наета от тромбониста на III-и етаж, който отсъства. Одитът ни установи, че човекът изрядно си е платил за двете прекарани нощи и оттогава госпожицата е била ангажирана от други, неясни субекти във входа. Законът обаче не позволява да нахълтваме с внезапни проверки по апартаментите...

- Квоооо?! Да даваме луди пари за тоя, що духа? - пропищя мансардата.

- Не за тоя - поправиха го, - за тая!

- Който си е чесал крастата, да си плаща! - избоботи VIII-и етаж. - Аз женска не съм помирисвал от соца.

- И аз така, щото съм женен - изми ръце партерът.

- И тромбонистът е женен - вметна домоуправителят. - Нищо, че жена му е в Страстбург!

- Моята отдавна не е в Страстбург - ожали се мансардата. - Моята мисли с тефала си.

- А ти я мажи с финалгон. Финалгон връща радостта от движението - намигна му касиерът.

- Бе, ако питаш нея, аз от пубертета съм скочил право в третата възраст.

- Е, и отец Налбантов е трета възраст, ама си плати като поп.

- Вижте - намеси се партерът, - да чуем и V-и етаж. Забелязан е бил да купува виагра...

- Ей, ей, ей! - заозърта се V-и етаж. - Хич не ме гледайте с подозрение! Аз може да съм вдовец, но съм импотентен.

- Всеки е невинен до доказване на противното! - изкикоти се нагримираният етаж над него.

- Моля ви! - въдвори ред домоуправителят. - Не е време за следствия. Трябва да изплатим анонимната консумация солидарно. Инак знаете какво следва...

- Дреме ми на дедовия... - заключи VII-и.

- Това, че ти дреме на дедовия, като признание ли да го тълкуваме? - живна касиерът.

- Ох, как ще ти задреме, господин Дедовия! - намеси се патилият етаж на тромбониста. - Просто ще ни зачеркнат входа! Ще го изчистят с все хлебарките, импотентните, вертикалните щрангове и болонките...

- Господи, помилуй! - простена отецът и болонката му сбра лапи за покаяние.

- Вижте, губим си времето. Предлагам: начисляваме по две денонощия на всеки етаж. Махаме съботите и неделите, когато госпожица Върджи отскача при мама на село, и остават 3 денонощия, за които господа ищците предявяват претенции...

- Къде се дянаха - извиси белканто VI-и етаж, - истинските мъже? Аз, като един почтен коафьор, компаньонки НЕ ПОЛ-ЗВАМ. Ти поне си свидетел, отче!

- Бог да ти е свидетел! - отметна се отчето.

- Ооо, мерзки блудници! - и вратата на асансьора се тръшна под носа на събранието с вулгарност, недостойна за коафьор.

Ако живеете в блок, сте го преживели.

Черното BMW отвън, без да гаси двигател (ауспухът му бълваше библейски облачета пред входа) и без да гаси радиовопъла "Не ме обичай, но ме събличай", очакваше присъдружната дума на Домсъвета.