Разследване на италианския вестник "Ла Стампа" доказва, че с помощта на ЦРУ през 1958 г. Нобеловата награда за литература е била присъдена на съветския писател Борис Пастернак, вместо на колегата му от Ботуша - Алберто Моравия, за когото е била предназначена. Авторът на материала Франческо Саверио Алонцо твърди, че Моравия е бил в тройката кандидати за отличието, заедно с датската писателка Карън Блискън и руснака Пастернак, но последната кандидатура неочаквано получила поддръжка от секретаря на шведската академия Андерс Естерлинг, което дори внесло смут в литературните кръгове.
Повод за недоумението дал фактът, че през 1946 г. руският автор вече е бил номиниран за "Нобел" заради забранения в родината му роман "Доктор Живаго", но тогава било взето предвид мнението на литературоведа Антон Калгрен, който заявил, че "произведенията на Борис Пастернак са непонятни на неславянската публика". В крайна сметка комитетът, в който подмолно действало ЦРУ, решил да "удари плесница" на СССР, като награди дисидента, без да си дава сметка за дипломатическите последствия.
Съветският режим забранява на Пастернак пътуването до Стокхолм. Наградата остава неполучена от автора. Лауреатът е изключен и от писателския съюз в родината си - решение, което бива отменено едва през 1987 г.
Кандидатурата на Алберто Моравия, според правилника на академията, вече не можело да бъде повдигната. Разбирайки че са нанесли обида на Италия, шведите присъждат Нобелова награда за литература още на следващата година на писателя Салваторе Куазимодо.











