Седя си в кафенето, пия си бирата и, дето вика котаракът Бегемот от "Майстора и Маргарита", на никого не преча. Тиха утрин, спокойна.
В един момент обаче - хоп, троп - се приближават две девойки. Блондинки. Едната с диктофон, другата с фотоапарат.
- Господине, може ли да поговорим?
Може, разбира се, как няма да поговорим! Знам, че така стават някои работи - от дума на дума. Никога не съм отказвал на хубави девойки каквото и да е. И им пускам най-чаровния си поглед.
- Вие, господине, кога се корумпирахте? - започва разговора блондинката с диктофона, а другата се прицелва с обектива.
- Моля? Не разбрах въпроса...
- Интересува ни кога се корумпирахте. Как започна, през какви етапи минахте, чувствате ли душевни терзания от този факт? - уточнява въпроса мацето.
Абе тя уточнява, ама аз пак не мога да схвана. Корумпиран? Аз? Откъде накъде!
Момичето почва да обяснява. Те двете подготвяли журналистическо разследване за корупцията в България. А аз в кафенето съм бил седял на маса за корумпирани!
- Е, това, последното пък съвсем не го разбрах - пъшкам.
Девойчето продължава да обяснява. По разпореждане на Ясните Европейски правила бил гласуван закон (влязъл в сила миналата седмица след публикуването му в "Държавен вестник"), според който в заведенията вече ще има определени маси за корумпирани и съответно за некорумпирани. Както за пушачите и непушачите. Целта била по този начин да се отграничи корупцията от некорупцията. И понеже седя и си пия бирата на маса за...
- Сериозно?! - в същия миг забелязвам, че на масичката има две табелки. Метални. На едната (до пепелника) с вдлъбнати букви е написано "Пушачи", а на другата - с релефни букви - "Корумпирани".
Брех, маамустара! Къде съм гледал, като съм сядал?
- Чакайте, деца - викам. - Станала е грешка! Случайно съм седнал на тази масичка. Не съм и чувал за тоя закон. Не съм корумпиран, вервайте ми!
Моментално угасих оня, чаровния поглед с дългогодишна давност, взех си биричката и мигом се преместих на друга маса, като преди това внимателно я огледах за табелка с изпъкнали букви.
Девойките издуха капризно муцки, хвърлиха ми пренебрежителен поглед и се насочиха към масата до прозореца, където бившата оперетна актриса госпожа Хаджигавраилова пиеше редовния си сутрешен чай с коняк.
- Каааквооо? - изпълни пространството побаритонченият от годинките мецосопран на госпожата. - Аз - корумпирана?! О, мон дьооо!
Някогашната прима събори театрално чашата си, художествено припадна, барманката се спусна да я залива със студена вода, а двете репортерки в припрян тръс напуснаха заведението.
Изцедих последните капки бира и се замислих. Боже, колко са боси в акъла младите журналистки! Тръгнали из кварталните кафенета... Ами че те, корумпираните, малко по-други заведения посещават, бе, мацуранки!
А инициативата не е лоша. Трябва тази напаст - корупцията - да се о/т/граничи най-после по някакъв начин.
