Какъв смисъл има от днешния конгрес на БФС? Това е въпросът, който става все по-актуален, особено с оглед на излъчващото непукизъм, граничещ с арогантност, поведение в последните дни на сигурния печеливш Борислав Михайлов. А и на приближените му.

Цялото им перчене на мускули обаче издава уплах от евентуална опозиция. И остава впечатлението, че единствената им грижа е на конгреса да няма такава. Най-малкото, за да няма неудобни въпроси.

Подозрения за уплах възникнаха още с решението на Михайлов да свика извънреден конгрес в началото на 2009-а, вместо да изчака нейния край, когато изтича мандатът му. Защото, погледнато реално, началото на годината е далеч по-благоприятно за конгрес от гледна точка на властващите в БФС. Сега националите все още имат теоретични шансове да се класират на световното, докато през октомври те ще са се изпарили. Пак тогава наскоро ще е завършил поредният шампионат, изпълнен със скандали. И ще е минал новият процес по лицензиране на стадиони и клубове, който ще е засегнал доста, най-вече малки клубове. Да не забравим и че "грандовете" ни ще бъдат застигнати, както обикновено напоследък, от нерадостната участ да са отпаднали рано-рано от европейските клубни турнири. С две думи - наесен недоволството от управлението на БФС ще бъде далеч по-голямо. Да не говорим, че и парламентарните избори също ще са минали. А за никого не е тайна, че политическото влияние в БФС в момента никак не е малко.

Съмненията се засилиха, когато Михайлов и сие направиха и невъзможното, за да попречат на единствения опълчил се срещу тях - Ивайло Дражев, да се яви като кандидат. Първо не приеха документите му и натиснаха "Асеновец", който издигна кандидатурата му, да ги оттегли. После обявиха, че Дражев е в управата на някаква партия и това също пречи. И накрая, случайно или не, стари съдебни дела на бургазлията бяха публикувани в доста медии в деня преди конгреса.

Така с пушилката около Дражев, впрочем подхранвана охотно от самия "потърпевш", бе отвлечено вниманието на футболните хора от предстоящия форум и от проблемите, които той би трябвало да реши.

А притеснително за същите тези хора по-скоро трябва да е поведението на самия Михайлов от обявяването на датата за конгреса насам. Защото през тези близо два месеца нито той, нито неговите приближени си дадоха труд да говорят за намеренията си. Надменност към поваления още преди старта враг Дражев, мъгляви приказки за бъдещия национален селекционер и намеци за бъдещо привличане на този или онзи бизнесмен или собственик на клуб в Изпълкома. В това се заключаваха медийните изяви на настоящите шефове. И упорито ни се натрапва внушението, че едва ли не единственото, което има за оправяне в българския футбол, е националната селекция. Самият Михайлов даде поне 10 интервюта, в които не изложи нито ред бъдещи планове, да не говорим за платформа за следващия мандат. Йордан Лечков впрочем не падна по-долу като брой на медийните изяви, но със същия резултат.

Тогава какъв е смисълът от конгрес?

Очевидно е, че Михайлов и сие нямат никакво намерение да променят каквото и да е в стила и методите си на ръководене на българския футбол. Ръководене, което обаче в никакъв случай не доведе до възход, напротив.

Още преди 3 години и половина, когато все пак си направи труд да излезе с платформа заради конкуренцията на Иван Славков, Михайлов обяви, че на българския футбол му трябва промяна, а не революция. Подкрепиха го и други от "четвъртите в света", които и сега са до него. Само че промяна така и не видяхме, даже напротив. Оставяме настрана националния отбор, който пак няма да се класира на голямо първенство и все още е без селекционер чужденец, както се зарече Михайлов. Къде останаха другите му обещания?

"Обещаваме отговорност, деловитост, прозрачност и откритост по всички въпроси. Работата на изпълнителните звена ще бъде оптимизирана, ще се наложат твърди правила, които ще бъдат неотклонно спазвани. Ще бъдат опростени сегашните футболни разпоредби и ще ги направим задължителни както за малките, така и за големите клубове. Веднъж завинаги всички участници във футболния ни живот ще разберат, че правилата се спазват от всички. Ще се предложат такива промени във футболното законодателство, които да затворят всички вратички за нарушаване на спортните закони."

Кое от гореизброените в речта на Борислав Михайлов неща бе осъществено? Та това ръководство на БФС се прочу с компромисите си - и за наказания на клубове и играчи, и за лицензиране на стадиони, и за промени в програмите, и за какво ли още не. В същото време затъна до гушата в корупция, та шефът на съдиите и един от членовете на Изпълкома дори се оказаха следствени. И още, и още...

Но Михайлов и сие упорито продължиха да копаят в собствената градинка, да се правят на недосегаеми и да мерят с двоен аршин. Каквито са например отношенията им с държавата. Защото, когато ДАМС направи регистър на всички спортни федерации, единствената голяма организация, която не счете за нужно да подаде данни, бе БФС. И демонстративно продължава да не дава информация за дейността си. Но това не пречи на Михайлов да се възмущава публично, че държавата не била давала и стотинка за футбола.

Както е тръгнало, единствената надежда е с БФС да се заемат ФИФА и УЕФА, че дано принудят сегашните управници да заработят за футбола, а не за себе си.