Няма и дума, изходът е един - хиляди, маса народни граждански движения!

Единствено спонтанните обединения на гражданите за решаването на един или друг проблем, тяхната убеденост, че над управленските институции трябва да бъде оказван натиск с демократични средства - това е пътят България да крачи напред и да става от европейска по-европейска. Ето как ние, населението на долния край на ж.к. "Трета Младост-12", спасихме единствената зелена площ в района...

Значи тая градинка, осъществена на кибуцен принцип, залипена и задъбена още в годините, когато се гърчехме в лапите на тоталитарната топлофикация (която ни дереше безмилостно и ни прибираше по не повече от 12 лева на апартамент), - та таз градинка днес, под лъчите на демокрацията и с решаващия унд ъв чейндж откъм НАТО и ЕС, се е разхубавила и напреднала в израстването си дотолкова, че си е дъбрава сред блоковете. И всички околни панелообитатели дотолкова й се радват, че като си хвърлят боклука в нея, винаги предварително го опаковат в пластмасова торбичка. А се намират и такива, може би извратени типове, които, мине не мине време, и гледаш ги - наизлезли да я чистят от данонски кофички, чашлета от Старбъкс кафе, станиоли от трикърси, цвикърси, квакерси и прочее марципанени талашити.

Но! Тъмен реститутски облак надвисна над зеления оазис в панелната пустиня... Според документите горичката се оказа в реалните граници на бивша царевична нива на бай Цеко Кавръков от Горубляне и неговата щерка, Мария-Луиза Кавръкова, си я поиска. Не за да отглежда царевица, а за да я продаде на известния строителен предприемач и спонсор на чалга конкурси, г-н Евгений Лучев, известен сред някои среди с по-специфично чувство за хумор и като Генчо Трътката. Възпитаник на спортно училище и шампион по класическа борба, Трътката е изпонапостроил из София десетки жилищни кооперации, и сега, в това нямаше никакво съмнение, се канеше и тук, на мястото на петдесетгодишната зеленина, да нацвъка няколко от любимите си обкичени с кули, еркери, бойници, наблюдателници и прочее мутробароци, постройки. И околното гражданство с изтръпнало сърце следеше от прозорци и балкони как Трътката пристига с джип колкото автобус, как слиза от него заедно с бабата реститутка и друг някакъв тарикат, как ходят напред-назад сред липи и дъбове, а после си тръгват очевидно обзети от грандиозни планове. Разбира се, стана ясно, че Общината води дела с Трътката, за да запази зелената площ, но от това не ни стана по-леко - знаем ние, Общината ги води тези дела, за да ги загуби, но все пак да каже в някое телевизионно прение "Направихме всичко възможно"!

Ех, загубен бе махленският ни Едем, непостигнат нашият Ханаан...

И тогава се събуди будното гражданско чувство. Първо у адвокат Мишев от 87-ми блок, който знаеше как и какво трябва да се направи, а след това и у бившата медсестра Корнелия Цекова, за да обземе по-късно и цялото околно население. Поведоха Мишев и Цекова гражданството, обединиха го в порива му за общественото благо. Обикаляха от врата на врата, настояваха, убеждаваха, ръкомахаха, шушукаха, но събраха петдесетте хиляди лева, дето ги поиска съдията по делото за горичката, за да го реши в полза на околния народ!

Казах ви - велика сила сме ние, гражданите, и в гражданските движения е изходът от пустинята към Обетования град.