Български град. Относително голям. Бивш окръжен, сега областен център.

Един ден там пристига столичен бизнесмен. По-лустросан от местните, с по-фини маниери, с пура. И с тюрбан. А блондин човек.

Той наема офис и оповестява по местното радио, че фирмата му - с преобладаващо англо-индийско участие - набира работници за южна Индия и по-специално щата Керала.

- Колко ще се плаща? - веднага проявяват интерес десетина кандидат-индуси.

- Хиляда долара - отвръща бизнесменът, - седмично.

- Уха! - въртят очища кандидат-индусите. - А какво ще се бачка?

- Ще се пасат и водят слонове - отвръща тюрбанлията и размахва фирмена папка, на която пише: "Митал&Митков Елефант Корпорейшън".

- А не е ли опасно? - дружно любопитстват десетимата.

Бизнесмен Митков отговаря - не, хич - и кани стадото в офиса. Личи, че фирмата е солидна. Компютър, принтер, скенер, две приятно смугли секретарки, на стената - карта на Индийския океан и фототапет "Ганди язди слона Ганеш". На масата - индийски цигари, индийско уиски и множество екземпляри от брошурата на Вайнингер "Слонът - пол и характер".

- Това е учебник - просвещава ги Митков. - Описани са най-често срещаните навици на животното и най-необходимите команди, които се използват при общуване човек - слон...

Бъдещите гопали и махути - слонопастири и слоноводачи, - си тръгват с по книжка под мишка и със свито сърце - слон е това, да ге, едър добитък! Вкъщи прочитат брошурата и установяват, че работата е бая проста. Слонът не обичал да го дърпаш за хобота, не понасял чесън и ненавиждал да му подсвиркваш с уста. Толкоз! Виж, командите са малко засукани, но се научават. "Джахмапутра", например, означава "стани", "сахрасура" е "стой", "каважухра" е "мамата" и още няколко такива. Обяснено е, че слонът, за разлика от коня и магарето, не се подковава, но се въргаля в калта подобно на биволите. Слоничките в пубертета пък били скокливи като козички, но изръмжиш ли им, разбират от една санскритска дума. Лягат.

На другия ден бизнесменът и секретарките проклинат цяла Индия и дори африканските слонове.

- Не, господа сахиби! Толкова молби не можем да приемем! - скубе си тюрбана Митков.

- Как не можете? - негодуват сахибите. - Защо да не можете? В Индия слоновете гинат без пастири и водачи, а той не можел!

След ожесточен спор бизнесменът кандисва. Следва подаване на молби, записване на паспортни данни и внасяне по триста долара от всеки, който в момента не разполага с 15 000 рупии. Приемат се и левове и евро според доларовия фиксинг за деня. Възниква въпрос - за какво? За виза, ваксини и двудневен курс в учебно-лечебния център "Елефантиазис" при летището в Ню Делхи. Билетите до там - отделно.

Трябва ли да уточняваме, че след седмица бизнесменът се изнизва от града в индийска нишка със смуглите Деви, нарамили тапета с Ганди... В офиса "Митал&Митков Елефант Корпорейшън" увисва накриво картата на сиротния Индийски океан.

А в града стотици осиротели гопали и една махутка се сдобиват с прякор "Слона". Васо Слона, Виторио Слона, Мехмед Слона, Ирена Слоницата...

Е, може ли да сме толкова загубени хора, бе?

А бе, то не е като да не сме загубени! Но виновни сме не ние, а пустата природа на Лъжата. На най-наглата хващаме вяра най-яко.

Чуйте предизборните политици - и да не говорим повече за слонове.