Извика ме прекият ми началник господин Кретенски и ми каза:

- Олигофренов, налага се да олекотиш учебното съдържание! Учениците са прекалено натоварени, не можем да съкращаваме достатъчен брой учители и те ни се сърдят.

Като чух, че ще трябва да работя, ми стана тъжно. Питал съм специалист и той ми обясни, че това е понеже, като съм бил малък, мама не ме е гушкала достатъчно.

- Разбира се, господин Кретенски, ще бъде изпълнено - казах, - обаче Дебилченко и Цунизадников съкратиха ли учебното съдържание при тях?

- Ти за тях не мисли - сряза ме шефът, - въпросът е, че получихме финансиране по съответния проект.

Като чух за проект и финансиране, ме засърбя портфейлът. Питал съм специалист и той ми обясни, че понеже портфейлът ми е от естествена кожа, бил се сраснал с тялото ми и реакцията е обща. А откакто от Брюксел взеха да ни режат фондовете, реакцията на празния портфейл е направо болезнена.

- Тогава да работим, господин Кретенски! - възкликнах. - Аз лично съм за олекотяването! Простото е гениално. Или пък беше - гениалното е просто?

- Няма значение. Не се опитвай да мислиш, а действай!

После извади от бюрото си учебник и го заразлиства. Склоних почтително глава над рамото му.

- Ама наистина българските учебници са прекалено дебели! - възкликна Кретенски. - Виж, Олигофренов, това е учебникът по физиология на човека! Каква дебелина, колко ненужен материал!

- Ами да, каква тухла! - възкликнах, потискайки порива да го цункам по обръснатото до синьо ухо.

- И какво толкова пише вътре... - той заразлиства, опита се да чете. - Пише за мозъка, видите ли!

- Не намеквате ли, че това е един излишен урок? - застанах нащрек.

- Какво да намеквам, Олигофренов, то е ясно - по-добре без този урок, от много мислене боли главата!

Сграбчих страницата и я откъснах, после - в коша. Той продължи разлистването.

- Пише и за устата - каза.

- А не бива? - предположих.

- Ами да, този урок направо е вреден! Ще научи ученикът за устата, после ще научи за стомаха, ще разбере, че стомахът се пълни през устата и ще поиска да яде!

Съдрахме дружно страницата и - в коша.

- Мисля, че започвам да схващам логиката ви - казах.

- Нали? - зарадва се той - А, ето го и урокът за краката! Населението се топи като лански сняг, не е нужно да учим децата за какво служат краката, тук да си стоят!

Откъснахме страницата и - в коша.

- Какво следва? Урокът за ръцете!

- Премахваме го! - извиках.

- Как ще го премахнем?! - ахна Кретенски - Вие към какво тласкате българското образование, колега Олигофренов?

- Ами нали краката... - смънках.

- Краката са си крака, обаче когато става дума за така необходимата ни работна ръка, ние трябва да сме особено внимателни. Човек е роден, за да твори, да създава блага, да плаща данъци, осигуровки, удръжки, отчисления, а това не може да стане, ако не работи! Така ли е, Олигофренов?

- Така е! - извиках. - А пък Цунизадников каза, че сте грозен!

- Напиши ми докладна за това в размер на две страници! - нареди шефът и ми подаде учебника. - А с това знаеш какво да правиш?

Хукнах да пиша, като пътем метнах учебника в кошчето. Уцелих го от първия път. Питал съм специалист и той нищо не можа да ми обясни за това. Нищо, ще се обучат нови специалисти, всичко ще обяснят...