Из интервю на Соломон Паси по повод кандидатурата му за Генерален секретар на НАТО, което бе дадено пред пресцентъра на НДСВ на историческия 11 февруари 2009:
Водещ: Сънуваш ли?
Соломон Паси: Знаеш ли какво най-много сънувам?... Примерно сега готвя един документ за Царя и цяла нощ ставам и си дописвам нещо на разни листчета. После лягам и заспивам... Един път, мъча се да реша една задача три месеца. Мъча я, мъча я, мъча я, и както често се случва - се събудих посред нощ и ми дошло решението в главата! В леглото, както Архимед в банята, викам: "Еврика!", лягам и заспивам щастлив. На сутринта се събуждам и съм забравил решението. Оттогава до днес, това значи 33 години, спя с лист и химикал до главата...
...НАТО не е било никога противовес на Варшавския договор! Варшавският договор е направен 7 години след НАТО, за да се противопостави на НАТО! НАТО винаги е била организация, която е измислена, за да даде сигурност на общите ценности... Това са демокрацията, пазарната икономика, правата на човека и т.н. - азбучни истини, които впрочем са били договорени още по времето на войната между Чърчил и Рузвелт на един самолетоносач в Атлантическия океан през 1942-1943 г. Тогава те приемат така наречената Атлантическа харта, която казва какво ще се случи със света след края на войната. На тях им е ясно, че ще спечелят войната, че Германия ще бъде победена, че СССР ще се противопостави на демокрацията след победата на Германия - и оттам нататък те виждат общото бъдеще на евроатлантическия свят.
---
Редакционният послепедист поздравява г-н Паси с правителственото утвърждаване на кандидатурата му за генсек на НАТО. А с оглед по-сигурното му избиране препоръчва лягане с лаптоп до главата. Да не стават грешки при събуждане. Като тази, че Рузвелт и Чърчил са се развявали на самолетоносач из Атлантика през 1942 и 1943 г.
Е, не е баш така. На 9 август 1941 г. в закътаното пристанище Шип Харбър (Нюфаундленд, Канада) хвърлят котви американският тежък крайцер "Огъста" и линейният кораб на НВ "Уелският принц". Следват срещи на двамата лидери на борда ту на единия, ту на другия кораб. Текат преговори, отслужват се молебени. Нахвърлят чернови на фундаменталното споразумение и най-смисленият вариант е пратен по радиовръзка с Лондон и Вашингтон, откъдето пристига одобрение. Не съществуват обаче подписани копия от споразумението. Свидетелят Хенри Волам Мортън (приближен журналист на Чърчил) твърди, че подписване не е имало въобще.
Авторите на Атлантическата харта (твърди англоезичната Уикипедия) са разчитали, че и воюващият в момента СССР ще се присъедини към принципите й. Което и става на 24 септември 1941 г. Накратко те са следните:
1) Отсъствие на териториални претенции от страна на САЩ и Великобритания. 2) Териториалните спорове ще се разрешават съгласно мнението на народите. 3) ВСИЧКИ НАРОДИ ИМАТ ПРАВО НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ. 4) Снижаване на търговските бариери. 5) Глобално икономическо сътрудничество, разпространяване на СОЦИАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО. 6) Освобождаване от мизерията и страха. 7) Свобода на моретата. 8) Разоръжаване на държавите-агресори и ВСЕОБЩО РАЗОРЪЖАВАНЕ СЛЕД ВОЙНАТА.
През март 1954 Сталин е готов да прекрати конфронтационната политика и кандидатства в НАТО. Западът реагира остро: "Няма защо да подчертаваме абсолютната нереалистичност на това предложение"! В резултат в НАТО вместо Съветския съюз постъпва новообразуваната след военния разгром и разделението Федеративна Република Германия. Бившите офицери от разоръжения Вермахт отново получават оръжието си под флага на Бундесвера. Това се случва в Деня на Победата - 9 май 1955. В отговор СССР и сателитите му от Източна Европа основават Организацията на Варшавския договор.
---
О, нека г-н Паси се отърси от оковите на по-новата история и обърне взор направо към първоизворите при библейския си съименник! Пожелаваме му да издяла свой, ДЕВЕТИ стълб на атлантическата премъдрост, па тогава да заколи жертва, да размеси виното си и приготви трапезата си... Амин.
|
|