Анкетите са положителни неща. Извор на знания и поуки. Гледам тия дни на сайта на една местна администрация, най-отгоре с големи букви - инициатива за обратна връзка. Браво, как са се сетили? Какъв прекрасен първи въпрос: "Има ли целенасочено сЪботиране на инициативите на кмета?"

Ха сега де, сАботиране не идваше ли от сАботаж, а не от сЪбота? Макар че знам ли, може по стара ленинска традиция кметът да е решил в събота да си попочистят кочинката. Пардон, града. Обаче гражданите са го съботирали. Сто на сто целенасочено. По същите целенасочени причини в неделя гражданите са неделирали кмета, а в понеделник вкупом са го понеделирали. Колко ли учуден се е събудил във вторник?

Както и да е, мислех като остана по-свободен, в събота да звънна във въпросната администрация и да им прикова вниманието върху някои особености на правописа.

Маке, ще им прикова вниманието! В днешно време кой ти брои дреболии като някакви си правописни грешки. Най-много да умозаключат, че и аз ги съботирам...

Та се отказах и реших в събота да висна пред телевизора. Гледам, по една кабеларка стройно девойче зънзъника на улицата и току пъха микрофона на вяло разхождащи се посред почивния ден граждани. Анкета бичи.

- Извинете, вие пиете ли? - пита девойчето наред.

Първият гражданин, на средна възраст, такъв един като неуспял отличник, се стряска:

- Кой, аз ли?

Девойчето е категорично:

- Вие!

- Само по петдесет грама, и то в изключителни случаи - гледа я строго, но принципно гражданинът.

Девойчето се фръцва към приятна, меко казано, на външен вид жена, бърникаща си точно в този момент в чантата.

- Вие пиете ли?

- От малка не пия - стряска се приятницата.

Аха, значи като малка е лочела. Носела си е патрончета в детската градина и с мътен поглед е зяпала Том и Джери, които също не приличат на баш трезви.

- Извинете, вие пиете ли? - не мирясва девойчето.

- Какво предлагате? - спира се заинтригуван младеж.

- Как какво предлагам?

- Как какво?! Пиене! Вино или ракия?

На репортерката чак й се повдига от този нахалитет и минава към уж благоприличен чичко в костюм.

- Аз като пия, не помня - категоричен е благоприличният. - Тъй че откъде да знам дали пия?

Девойчето отчаяно се втурва в търсене на по-внятни същества. Камерата я догонва. Еcce homo! Ето го нашият човек. Съвършен модел на анкетиран по въпросите на къркането. Голям тумбак, ухилен до ушите. Носи антична плетена мрежичка, а в нея три бутилки мастика.

- Извинете, вие пиете ли?

- Аз съм мастикар, моме! - срязва я Човекът.

Демек, кви глупости ме питаш. Остава и да не пия. Всичко това обаче не му е достатъчно, та допълва:

- Мастикар съм и не ви ща ракията!

Евала, колега! И аз ще си сипя мастика.

Речено-сторено. Гаврътвам я и повтарям. На третата се улавям, че звъня в администрацията с анкетата. Обаче всуе, не вдигат. Събота е, кой да ти вдигне?

Интересно обаче - тия, дето са писали въпросите за анкетата, пият ли? И ако пият, какво пият? Що не си сипят по една мастика? Тъй и тъй, и те сЪботират кмета, барем да е целенасочено. Пий мастика и му не щи ракията!