Данните за България са само за гражданите, които пият алкохол, а не за цялото население. АА пък означава абсолютен алкохол, т.е. етанол. 50 грама ракия са равни на 20 мл абсолютен алкохол. |
Предложението е записано в проекта за национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол, подготвен от ведомството.
В момента законът не наказва водачи с под 0.5 промила алкохол в кръвта. "Не бива да се допуска никакъв алкохол, дори една бира. Сега се дава подобна възможност, но хората не могат сами да преценят колко могат да пият, за да не минат границата", обясни Гаврилова.
Предстои да се прецизира и текстът в закона. "Има храни, заболявания и лекарства, при които дрегерът би отчел известно, макар и минимално, съдържание на алкохол в кръвта, затова не може промилите да паднат до нула", обясни Гаврилова. Записът обаче ще бъде така направен, че да изключва употреба на алкохол. Гаврилова каза, че вече са водени разговори с МВР, което не е възразило срещу идеята.
Бившият шеф на КАТ Алекси Кесяков коментира пред "Сега", че не е възможно минималното допустимо количество алкохол в кръвта на шофьорите да падне под 0.2 промила. "Това е границата на естествено колебание на алкохола, дори и човек да не е пил нищо", обясни шефът на комисията за безопасност на движението към МВР. Една бира обаче е над 0.2 промила.
Кесяков каза, че в промените на ЗДП, които предстои да бъдат обсъждани в НС, наистина има предложение за падане на границата до 0.2 промила. "Това обаче ще касае само младите водачи до 25 г., които са взели шофьорските си изпити преди по-малко от година", обясни той.
Шефът на КАТ Алекси Стратиев не беше открит за коментар.
Според статистиката от 2000 до 2007 г. тежките катастрофи, причинени от пияни шофьори, са 3163. При тях са починали 410 души, а ранените са 4013. През 2007 г. КАТ са хванали 14 662 водачи с по-малко от 1.2 промила алкохол в кръвта и 10 860 с повече от 1.2 промила.
Друга мярка, която предвижда програмата за органичаване злоупотребата с питиета, е предложение за ежегодно увеличение на акциза и съответно - на цените на алкохола.
"Това е единият от пътищата за намаление на потреблението, но на този етап не може да се каже, че акцизите ще се увеличат догодина. Още не сме говорили с Министерството на финансите, това ще се реши през юли - август", обясни Маша Гаврилова.
"Не ни е известно да има такава политика и този въпрос не е обсъждан с нас", заявиха експерти по акцизно законодателство в МФ. Те допълниха, че България не е длъжна да увеличава ставките на акциза върху алкохола всяка година, защото вече са достигнати минималните нива на налога в ЕС.
Според данните от националната програма България е с най-ниските цени на алкохола в Европа, след нас е единствено Македония. Резултатите от проучванията сочат, че злоупотребата с алкохол у нас е широко разпространена. Според данните на МЗ през 2006 г. у нас са регистрирани 15 779 души с психични разстройства, дължащи се на злоупотребата на алкохол. Приема се, че алкохолиците са многократно повече. През 2001 г. от цироза у нас са починали 1560 души, а най-малко 100 000 българи с хипертония дължат болестта си на прекалено пиене.
Изследване от 2006 г. в София сочи, че около 1/3 от учениците на 15-16 години са се напивали поне веднъж последния месец, което ги извежда на първо място сред децата в 9 европейски града, участвали в проучването.
"Не ни е известно да има такава политика и този въпрос не е обсъждан с нас", заявиха експерти по акцизно законодателство в МФ. Те допълниха, че България не е длъжна да увеличава ставките на акциза върху алкохола всяка година, защото вече са достигнати минималните нива на налога в ЕС.
Според данните от националната програма България е с най-ниските цени на алкохола в Европа, след нас е единствено Македония. Резултатите от проучванията сочат, че злоупотребата с алкохол у нас е широко разпространена. Според данните на МЗ през 2006 г. у нас са регистрирани 15 779 души с психични разстройства, дължащи се на злоупотребата на алкохол. Приема се, че алкохолиците са многократно повече. През 2001 г. от цироза у нас са починали 1560 души, а най-малко 100 000 българи с хипертония дължат болестта си на прекалено пиене.
Изследване от 2006 г. в София сочи, че около 1/3 от учениците на 15-16 години са се напивали поне веднъж последния месец, което ги извежда на първо място сред децата в 9 европейски града, участвали в проучването.