Забраняват да пием. Тоест не забраняват, а кампания правят. Държавата щяла да ни отучва, пишат вестниците. Ето професор Янчева, невролог, как обяснява в "24 часа" защо къркаме: "Това са културологични особености. Като поръчаш една водка, ти носят 100 мл, а почти никой не спира до една".

Не го разбрахме. Карай да върви. Глупави сме, щото пием. Нервните ни клетки са омаломощени като калмикските камили, дето пътуват от месеци, а още ги тормозят по границите, сега на румънско-молдовската ги запрели (пак "24 часа"). Не можем да схванем, като поръчаш една водка, какво трябва да ти донесат, за да не се впиянчиш. Може би мекия междинен доклад на Еврокомисията, с който Тройната коалиция бори махмурлука на тежкото си политпиянство?

Чудим се още - имало преяждане с власт. А препиване с власт що да няма? Обидно даже. Докладът става ли за зелева чорба, ако много те цепи главата? Не знаем, не знаем. Не ни придиряйте, толкоз си можем. Като няма чашки, ще се опияняваме с преса.

"Новинар". На втора страница четем извадки от форумите на анонимните алкохолици. "На мен ми трябваха доста години, за да осъзная, че може би съм алкохолик. След това още години, за да осъзная, че наистина съм истински алкохолик..."

Даа, интересно. Опияняващо. Постоянство в потока на времето. Така един в "Труд" бивш регионален данъчен началник обяснява как подавал ли подавал сигнали за ДДС измами, но шефката му Мургина казвала: "Ти ме предаде, ти ме разочарова много... Където и да отидеш, никой не те иска, питала съм всички началници".

Тия са били на мотика, като са си лафели, мислим си. Толкоз сърдечен моабет и всеки своето да си приказва, това само на градус става, от опит знаем.

Четем нататък. Един пък общинар от Русе утрепал двамина на пътя, щото карал с 200. Може и трезвен да е бил, ама се обяснява като кьоркандил: "Карах добре, Господ ги уби!"

Само дето не ни пита дали го уважжжаваме. Ами не, не го уважаваме.