Скрит зад тежките завеси, Плезозорий гледаше с ужас към разлюляната разнородна тълпица, която напираше към двореца.
- Ама плебсът вече прекалява пък... - тюхкаше се той и се чудеше дали да се мушне под леглото или направо да отпраши към родната покрайнина.
- Ваше Превъзхитителство! - влетя задъхан секретарят за европейски поръчки и поръчения Август Шмекер, та съвсем го стресна. - Тия отвънка...
- Пу-пу-пу! - плю в пазва сенаторът и даже го замери с някакъв височайш орден, който му беше под ръка. - Какво бе, ръбе?
- Искам да подам... Въз основа на сведения от първа ръка, донасям до ваше зна...
- Остааа-ви!... Стражите долу едвам удържат паплачта, ти ми се сучеш по образеца. Затворена ли е Via Apia?
- Ъхъ... Ама вече замерят легионерите с огражденията!
- Куо вадиме?! - измуча отчаяно Плезозорий на полулатински.
Август дълбоко се замисли.
- Дайте да събудим гражданското им чувство! Да си римлянин е като да си доблестния Ром...
- Какъв доблестен мангасар те е... - извиси глас сенаторът.
- Доблестният Ромул, Превъзхитителство! Да се изправиш срещу неправдите със своя, макар и малък глас...
- Ще те изправя аз с твоя малък...
- А бе, ще ги смотаем нещо!... По-добре свобода, изпълнена с опасности, отколкото спокойно робство!
- Ааа... Как беше... Potior visa est periculosa libertas quieto servitio? Знам ги обаче какво ще кажат - а не може ли спокойна свобода?!
- Ще поскубем по тънката им струнка - "Заедно сме силни!" Уж ги включваме в управлението - да си подават сигналите за нередностите лично на вас. Това ще е знак за нашите, така де, вашите доверие и любов към тях.
- Че те ще ме затрупат със сигнали, бе, тия... сигналисти!
- Ще им наредим да ги подават устно, няма да ги дращят на тухли и павета, я!
- Е, ква ни е файдата?! Ще ни проглушат, ей!
- Нека, нека...
- Ама законно ли е?
- Законът е това, което е угодно на повелителя!
- Аха, аха - Quod principi placuit, legis habet vigorem. Кажи го на латински, да те цел свет разбере. Ама всички ще станат агенти, бе, утре не можем ги пипна по никакъв параграф и алинея!
- Чунким пък сега... Не му берете кахъра!
- Като си подадат сигналите, обаче, какво?
- То си е като любовта, бе, Ваше Превъзхитителство. Подир нямаш сила за нищо! Ни желание.
- Искаш да кажеш да ги омаломощим?
- Па да! Така и така некои са си вече живи мощи, като си хвърлят сигнала, спокойно могат да хвърлят и топа. Освен това, ще разберем кои са тия - най-напърчените сигналисти. Правим съответното списъче и - кой закъде е!
- Хитрец си ти, Шмекерини! Предупреденият е въоръжен. Ще си кажат всичко, което знаят, ще разберем къде са ни пробоините! - ухили се широко Плезозорий, даже си затананика: - "Дай, дай, дай, дай! Дай сигналче, дай!..."
- "Дай, дай, дай..." - тутакси взе на квинта Август Шмекер. - "Дай, дай сигнааал!"
