Здравейте, драги перверзници. Добре дошли на нашата малка, но гъделичкаща най-сенчестите кътчета на телесната долница сказка.

Перверзии по света има всякакви - за подробности виж интернет. Някои са популярни, други не толкова. Някъде по средата е перверзията да живееш в България. Практикуващите я са по-малко от скотоложците и повече от мераклиите да любят пъпеши.

България се явява средище на съответните перверзници, те се стичат тук от цял свят и ако направим по-детайлно проучване, ще видим, че у нас живеят не само българи, но и японци, англичани, скандинавци, китайци и представители на всякакви други националности.

Какво ги привлича тук? Тъй както в Холандия се стичат от цял свят мераклиите да пушат трева, така в България се тълпят жадуващите да живеят като българи.

Да живееш в България означава да се надлъгваш с държавата, да се стремиш да я минеш както можеш, а тя на свой ред в лицето на трите власти, двайсет и осемте области, двеста шейсет и четирите общини и безброй чиновници и служители планомерно и устойчиво мачка и одира перверзниците, като при това ги определя като мързеливи и тъпи.

Ще кажете - в любовта, разбирай секса, е позволено всичко, което е приятно и на двамата партньори и не пречи на съседите. Да, но в живеенето в България няма никаква любов, нещо повече - редовите перверзници отричат да имат нещо общо с държавата, а управляващите перверзници категорично отхвърлят всякакви намеци за нещо общо със съответния народ.

Сега следва най-сладкото - ще погледаме какви ги вършат перверзниците. Внимание - някой може да ви изненада всеки момент! Затова бъдете готови да кажете естествено "Я, Комарницки и днес е блестящ!", сочейки съответното място на страницата или компютърния екран.

И така:

- Здравейте! Петров, от общината - казва чиновник като за разплод.

- И кво? - казва расов българин.

- Тук съм да оповестя новите мерки за повишаване на събираемостта на глобите - подхваща предварителната игра българинът.

- Какво ще им на глобите? - включва се партньорът му.

- Глобите в общината трудно се събират. Хората не искат да ги плащат. Инспекторите са малко. Правата им са орязани - мърка чиновникът.

- И какво сега? - мълви тръпнещият българин.

- Сега ще улесним събирането на глобите. Те ще се удържат от доходите на гражданите.

- Как така ще се удържат?! - дърпа се единият.

- По служебен път - приласкава го другият. - Гражданите няма да мислят изобщо за това, улеснението за тях е пълно.

- А с тези, дето не ги хващате, какво ще правите?

- Вече всички ще хващаме. Ще глобяваме нарушителите на 100 процента, защото ще глобяваме всички жители в общината на 100 процента. Всеки месец от всеки жител в общината ще удържаме глоби.

- Ама ако не сте го хванали в нарушение?

- Няма значение. Той щом живее в общината, няма начин да не прави нарушения. Няма начин да не паркира неправилно, да не хвърля боклук, да не нарушава обществения ред. Това просто е невъзможно!

- И вие ще вземате глоби наред?

- Ще вземаме.

- Ще вземате?...

- Ще вземаме...

А, някой влезе! Я-я, Комарницки и днес е блестящ!