Преди години страдах от скъсан менискус. А пък вярвах, че древната максима "Здрав дух в здраво тяло" е вечна. И легнах в спортната болница. Оттам веднага пратих на древните много здраве! Защото спортистите го нямат. Ни духовете им здрави, ни телата. Още са пред очите ми борци с извадени ключици и гипсирани ръце, боксьори със счупени носове и шити вежди, лекоатлети на инвалидни колички, футболисти с патерици.

И си рекох, че ако трябва нещо да спортувам, то ще е най-много спортен бридж. На масата със зеленото сукно не можеш да си скъсаш менискус, да ти извадят рамото или да ти влязат с бутоните. Травми понякога има - по лицето, както се случи на един колега от бранша. Заради поп в ръкава си беше платил като поп - все едно се е боксирал с Майк Тайсън.

Но аз си подбирам карето. Не играя с кой да е. Преди 10 ноември играех карти с висшата номенклатура. Най-често бях в карето на един безсънен окръжен първи секретар, който ни държеше да цакаме белот по цели нощи. Не обичаше да губи, затова аз губех. Печелех от друго - между анонсите подхвърлях, че имам нужда от цветен телевизор, кола без ред или нафтова печка. Във времената на дефицита тоя висш партиец беше моят всичко коз!

Но се обърна карта... Обърна се системата. Партийната номенклатура се разтури, карето ни - също. Веднага получих предложение за ново каре - на едни момчета, яки на врат и на портфейли, но не и на малки сиви клетки. Малко се задържах там, макар че можех да спечеля много - най-вече заради интелигентността на партньорите. Но точно заради тях се чупих - видяха ми се бита карта. Днес повечето от тях са и убити. А аз съм добре със здравето, благодаря.

Но нали съм играещ човек - "хомо луденс", ръцете ме сърбят да хвърля едни карти, пък и да си изкарвам почтено прехраната, защото ми е рано за пенсия. И ето ме в политиката... Голямата игра не се играе в казино, а в парламента. Там ме вкара един партиен лидер, както си хвърляхме покер на две ръце. Бях му взел часовника, джобните и костюма, бях го оставил по бели гащи, и той предложи да ме запише в листите. Заложи, а аз отсреща му извадих каре аса... И той к'во да прави - записа ме като водач на листа и ето ме вече в пленарната зала, средната редица, седми ред, четвърти стол, благодаря.

Сега - какво правя там:

Продължавам да играя. С дебитни, с кредитни и с депутатски карти. Едновременно хвърлям "три-пет-осем" в коалицията, цакам белот в личния си бизнес, а в парламентарната зала внимавам опозицията да не вземе ръка.

Но какво съм се разприказвал, я да си следя играта... Защото в момента се редят пасианси за следващия парламент. Сега се решава кой кого ще прецака в листите, с кого ще влезе в коалиция и кой майстор ще вземе "последни десет" процента.

А вие, кибиците от електората, следете играта, ама се дръжте културно... Нали знаете как трябва да се държи културният кибик - да си трае, да изхвърля пепелниците и да не му миришат краката.

И да гласува, когато му насрочим дата!