Почти половината - 49% от осъдителните присъди през 2008 г. са постигнати след споразумение на обвиняемите с прокуратурата. Става дума за 21 618 от общо 44 338 осъдителни и санкционни решения, постановени от съда, сочи справка на Върховната касационна прокуратура, поискана от "Сега".

11 568 споразумения са постигнати в съдебната фаза на процесите, а в 10 113 случая изобщо не се е стигало до дело - прокуратурата е внасяла предложение за споразумение. В това число влиза и случаят с несебърския бос Димитър Желязков - Митьо Очите, който в началото на 2008 г. се призна за виновен и получи 4 г. и половина, при минимум от 5 г. за организиране на престъпна група, която се занимава с наркотици.

Споразумението с прокуратурата се одобрява само на една съдебна инстанция и има последиците на влязла в сила присъда. Законът не го разрешава по дела за убийство, изнасилване, блудство, сводничество, подкуп. Освен това, за да бъде одобрено, трябва да са възстановени щетите от престъплението. При споразумението не е задължително да се определя наказание под минимума.

Данните на държавното обвинение сочат още, че по общия ред са приключили 26% от делата, а при 12% подсъдимите са освободени от наказателна отговорност и санкционирани административно с глоба. До 13% (5716) от осъдителните присъди м.г. се е стигнало след съкратен процес. Тази година се очаква ръст на бързи процеси заради промени в НПК от края на 2008 г., които не оставиха възможност на съдиите да отказват процедурата. Тя се допуска без значение колко тежко е престъплението. Прокуратурата също няма думата. Подсъдимият признава фактите от обвинителния акт, не се разпитват свидетели и вещи лица. И делото приключва за броени часове. При осъдителна присъда обаче наказанието е под минимума. При това, без да има многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - каквото е условието по принцип съдът да мине под долната граница на санкцията. И така за умишлено убийство, което се наказва от 10 до 20 г. затвор, някои съдии дават по 3 условно.



НА КОЛЯНО

В момента парламентът готви промени за съкратените процеси, въведени преди 3 г. Според предложението, съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание, ако има повече от една възможност. Например, ако се предвижда глоба или лишаване от свобода, съдът трябва да наложи глоба. Ако няма алтернатива, се пада под минимума. Когато няма минимум, наказанието е пробация. Преди дни, по време на обсъждането в правната комисия шефката на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска призова депутатите да не унищожават съкратеното съдебно следствие. То не било довело до големи несправедливости, а медиите се фиксирали само върху присъдите под минимума. Борислав Ралчев от НДСВ също упрекна журналистите, които пишат, без да разбират. Не бе одобрено и предложението на правосъдния министър Миглена Тачева процедурата да не се допуска по дела за особено тежките престъпления.