Наближат ли избори, високият пост в администрацията се оказва голяма тегоба. Това най-добре знае Достопочтен Арсов, директор в N-ското министерство.

Напоследък правителствата започнаха да се сменят на 4 години. Щото преди какво беше? Минат година-две, хайде пак предсрочни избори. Закали се Достопочтен от честите промени, изпедепца се - при 7 правителства оцеля! Беше си за "Гинес", магьосник. Като в "Котарака в чизми", дето се превръщаше ту в слон, ту в мишка.

Три години и половина Достопочтен Арсов реве като нубийски лъв из коридорите на министерството, зърнат ли го служителите, занемяват от уплах и се изпокриват из стаите. Във всичко той е на първа линия. И по заседания, и по разните му конференции, на празнични софри и при командировки в чужбина. Навсякъде строг, но справедлив.

Наближат ли избори обаче, нубийският лъв завчас се преобразява на заекомишка. Ситни с тихи лапички, оглежда се на всяка крачица. При всяко шумолене го стяга сърчицето. Чуди се - да вземе ли болнични, да не вземе ли? Кой ги знае тия новите, дето ще ги довее изборния вятър, как ще погледнат на по-сериозните заболявания... По човешки, със съчувствие? Или ще го преброят за безполезник?

Докато бръмчат трескавите въпроси, Достопочтен гледа все да си стои в кабинета. Обмисля. Как да се държи, как да се облича. Гардеробът му прелива от червени и сини вратовръзки. През последните години - и 2 дузини жълти. Макар че сега, в навечерието на изборите, Достопочтен Арсов предпочита вратовръзки, неидентифицируеми откъм колорит. Да не си помисли някой нещо неправилно.

Оня ден го извика министърът. Мислеше си, че му оказва голяма чест - искал да го предложи за заместник-министър. Титулярът го избрали за член на не знам си какво. "Щото, нали - тутакси си преведе думите на министъра Достопочтен, - мандатът свършва и всеки търси място на завет"...

- Господин министър, недейте, моля ви, пет години ми остават до пенсия.

Това му се видя малко:

- Заем изплащам, за колата...

На министъра му дожаля и прие отказа му. Нещо повече, предложи му друго - г-н Арсов или някой от неговата дирекция да го придружат в делегацията до Лондон. Достопочтен пребледня:

- Господин министър, недейте, ще кажат после, че много сме пътували от нашата дирекция...

Министърът го пусна с миром, но мисълта за предстоящите избори продължи да му гложди главата като дървояд. Колкото повече наближаваха, толкова повече Достопочтен Арсов се пристрастяваше към соковете БиБиБи. Държеше няколко кутии на бюрото си и черпеше свещенодействено всички посетители.

Колегата Ризов се отбие за минутка, Арсов тутакси му ливне от бибиби-то. Докато отпиват, Достопочтен подхвърля:

- Бе, какво стана с оная група БоБоБо, бая сладко пееха...

Ризов се изкикотва яката:

- Бая, та байгън! Достопочтенчо, не се престаравай с тия три Бъ-та. Две ти стигат: гледай БиБиТи и слушай БиБиСи! С мярка и с вкус. Бай, бай!