В период, когато алтернативните източници на енергия стават все по-модерни и по-нужни, е важно да се определи кой от тях е с най-голям потенциал. Всъщност, къде мислите, че енергията, която може да се генерира, е най-голяма? Вятър, геотермални източници, биогориво? Не. Слънцето си остава водещо и запазва древната си символика като най-важен елемент за съществуването на живота на нашата планета.

200 милиона гигавата електричество под формата на слънчева енергия бива излъчвано всяка секунда към Земята. Това е повече отколкото човечеството е консумирало от времето на Ампер и Фарадей досега. Единственото, което трябва да направим, е да намерим начин да я събираме и вкарваме в полезна употреба, смятат от Space Energy. По думите на предприемача Питър Сейдж, основател на американската компания-пионер в областта, осъществяването на подобна идея може да сложи веднъж завинаги край на енергийните проблеми на нашата планета. Да не говорим за екологичния аспект на въпроса.



Технологията



За да реализират тази идея Space Energy ще инвестират в технология, за която се говори от няколко години. Това е т.нар. Space-based solar power (SBSP), в буквален превод - "слънчева енергия от космоса". Идеята зад въпросната технология се изгражда върху наглед простото разсъждение, че в открития космос слънчевата енергия е налична 24 часа в денонощието, при това лъчите са с пълния си интензитет, без да бъдат разсейвани или пречупвани от атмосферата. Това прави коефициента на полезно действие на един соларен панел в орбита около Земята около 10 пъти по-голям, от този разположен на повърхността. В същото време се елиминират и много проблеми, асоциирани със слънчевите батерии, които правят поддръжката им скъпа до момента. Такива са високата чувствителност на традиционните наземни панели към климатичните условия, както и корозията.



Еволюция на технологията



В крайна сметка това не е технология, която ще се пробва за първи път. Повечето от сателитите, совалките и луноходите са покрити с колектори за слънчева енергия и използват точно нея като главен източник на захранване.

Пионерско обаче ще е решението на проблема с пренасянето на енергията от своеобразната космическата електроцентрала към нас - тук долу. Това най-вероятно ще стане посредством микровълни с нисък интензитет. Подобни тестове са осъществявани през 60-те и 70-те години с определено ниво на успех. Сред най-популярните от тях е опитът на Уилям Браун, технически директор на програмата JPL Raytheon, който успява да "излъчи" 30 киловата на разстояние от 1 миля с 84% ефикасност.

За целта в космоса трябва да бъде изградена огромна антена, която да излъчва насочената енергия към някое безлюдно кътче на Земята. Там инсталацията, която ще го приеме и препрати към енергийната система трябва да бъде още по-голяма.



Плановете



В първата фаза на съществуването им Space Energy смятат да изстрелят малък сателит в ниска орбита. Чрез него те се надяват да докажат ефективността на този метод за произвеждане на електрическа енергия. Набирането на средствата за тази част на проекта се очаква да приключи в края на първата четвърт на настоящата година. Според ръководството на компанията, след това ще са нужни между 2 и 3 години за построяването и въвеждането на демонстрационната система в действие. Ако малкият опит се окаже успешен, Space Energy смятат, че могат да подпишат дългосрочни договори за продажба на електроенергия, а с парите от тях да финансират изграждането на същинската система.



Космически цени



Средствата всъщност са и една от основните пречки пред развитието на тази технология до момента. Макар за нея да се говори в научните среди от десетилетия, изчисленията показват, че за максимална ефективност трябва да бъде построена мрежа от панели с площ, измерваща се в десетки квадратни километри, а приемащата антена да бъде с диаметър 10 км. Грубите оценки на подобен проект възлизат на десетки, дори стотици милиарди долари. Това спъва по-сериозните инвестиции на държавно ниво в "космическата" слънчева енергия, макар да има и индикации в обратната посока. Такива са обявените преди няколко години планове на Япония за изстрелване на експериментален сателит с капацитет между 10 киловата и 1 мегават, както и официалната позиция на Пентагона от края на 2007 г. за развитие на подобни технологии с цел избягване на нарастващата зависимост на САЩ от петролните монополисти в Близкия Изток. Факт е, че и администрацията на новия американски президент Барак Обама постави за обсъждане в публичното пространство въпроса за развитието на този източник на енергия заедно с другите алтернативни технологии. Това се случи чрез сайта change.gov и то преди по-малко от 3 месеца.

Според г-н Сейдж, цитиран от американските медии, обаче точно комерсиалният подход може да помогне по-бързото въвеждане на SBSP. Той изказва убеденост в способностите на инвестиционния екип на компанията, която дори в момента е в процес на "дю дилиджънс" оценка.

Освен това трябва да се има предвид, че прогнозираната крайна цена на акумулираната по този начин енергия не се очаква да бъде конкурентна на съществуващите до момента източници. Хората, стоящи зад развитието на SBSP изхождат от концепцията, че технологията се появява в момент, когато човечеството ще изпитва крещяща нужда от допълнителни източници на захранване. Според някои изследователи до 2100 г. ще се нуждаем от 3 пъти повече електричество спрямо настоящия момент, което обуславя очакваното увеличение на стойността му. Въпреки това инвеститорите в "космическата" слънчева енергия говорят за цената на потенциално генерирания от тях продукт като "поносима".



Предимства, но и проблеми



Освен неизчерпаем източник на енергия въвеждането на SBSP би представлявало и сериозна крачка от гледна точка на опазването на околната среда. Най-малкото, защото от тази технология няма остатъчни продукти, камо ли такива, които да замърсяват почвата, водата или атмосферата.

Един от евентуално дискутираните проблеми е насоченият лъч. Последните проучвания в тази посока обаче показват, че той не би трябвало да създава проблем на живите същества, които попаднат в близост до него.

Разбира се, съществуват и специфични технологични проблеми, свързани с опасности за самите слънчеви колектори в космоса. Такива са микрометеоритите или слънчевите бури. От Space Energy обаче твърдят, че на техният прототип няма да се налага да използва никакви непознати досега разработки.

Що се отнася до цената, най-интересното сравнение в тази посока е на неправителствената организация от САЩ "Национално космическо общество" (NSS), която е изчислила, че SBSP инсталацията струва по-малко от направените разходи за военното присъствие на страната им в Персийския залив до момента. Така че "цената на развитието на космическата соларна енергия винаги трябва да бъде сравнявана с това на неразвиването й", казват специалистите от NSS на официалната си интернет страница.