В този топъл мартенски следобед под наскоро подрязаната и още сълзяща асма пред блока белотаджийското каре се събра отново в пълен състав.

- Мамка му д'... - рече Даскала, вторачен в картата на България, с която преди няколко дена грижливо бе препокрил масата; па се огледа по навик дали наоколо няма подрастващи баш кога псува. - Какъв е тоя боклук връз София?

- Опалааа - плесна с ръце ексфотографът Щрак Маринчо, - тая работа е само за снимка! Че да я пуснат в някой вестник. С текст отдолу, разбира се: "Столицата засипана с боклуци!"

- И сега, мамка му д'ей... - изтърва нервите Даскала и хич не се огледа, - кмета ли да викаме или премиера?

- Бе кой мине, цапа - изсумтя Старшито, - а нема кой да чисти.

Всички погледи се насочиха към махленския пенкилер Робчо, дето всеки го хващаше за какво ли не, а от няколко години беше и временно изпълняващ длъжността квартален идиот, защото титулярът Бъката, ако не знаете, за потрес на всички стана депутат.

Робчо беше седнал точно срещу боклука върху София на картата. Той се огледа виновно, па протегна ръка, привлече го с длан към себе си и го събра в другата си шепа. Сетне стана и се затътри към препълнения контейнер в края на блока. Там внимателно го изсипа.

- Само за снимка е - пак плесна с ръце Щрак Маринчо.

- Е как да не е идиот, да го перем у чистофайнико селски! - изпуфтя Старшито. - Всеки нормален човек ше го хвърли зад гърба си, а той бие път до контейнера.

Робчо се върна и се кротна на мястото. Картите бяха раздадени, той взе своите и се ухили:

- Всичко коз!

Играта тръгна.

- Като спомена преди малко премиера, Даскале - почеса се по темето Щрак Маринчо, - се сетих... Четох, че на един селянин от не знам къде си някакъв айдук му окосил ливадата. Селянинът обаче се жалвал на премиера и, можете ли да си представите, айдукът му върнал един топ сено!

- Да бе! - оригна се на яхния Старшино. - И аз го четох туй. На един от Ямбол пък му пробутали в магазина развален телевизор. И не искали да му го сменят. Но и той се оплакал на премиера.

- И какво? - прозя се Даскала зад шепа, дискретно.

- Как какво? - прибра последната ръка Старшито. - От магазина му се обадили да си избере какъвто си иска телевизор!

В този момент край масата кахърно приседна Стефчо, младоженецът от трети вход. Ръцете му трепереха, очите му бяха зачервени.

- Лелеее - хвана се за главата Щрак Маринчо, - само си за снимка!

- Кво става бе, юнак? - уж леко го перна по гърба Старшито, ама насмалко да го събори. - Я се стегни!

- Жена ми избяга с някакъв - подсмърчайки, рече младоженецът. - Даже не знам какъв е.

- И да знаеш, каква полза? - разпери ръце Щрак Маринчо.

- Ох - съвсем сдаде фронта Стефчо, - направо ми се плаче.

- Ами оплачи се на премиера - ухили се насреща му Робчо.

Всички зяпнаха.

- Ами да! - продължи Робчо. - Може да ти я върне, а може дори да ти дадат нова.

Тук Стефчо зяпна още повече.

- Ех, Робчооо - въздъхна Даскала и зараздава картите, - ти трябваше да идеш депутат, а не оня серсемин Бъката.

- Море - изсумтя Старшито, - както вървят нещата, Робчо ще си изкара при нас поне още един мандат!