В понеделник селекционерът на националния отбор на Ирландия Джовани Трапатони обяви състава за домакинството срещу България на 28 март в Дъблин и за гостуването срещу родната му Италия на 1 април. На следващия ден знаменитият специалист навърши 70 г. Пред в. "Айриш Таймс" той говори и за юбилея си, и за предстоящите мачове.



- След 4 срещи вашият отбор продължава да няма загуба в група 8 и е с равни точки с лидера Италия. Точно ли е да се каже, че това е стартът, за който се надявахте?

- Да, много съм щастлив. Отборът играе изключително добре и постигна няколко много важни резултата в началните двубои. Сега надеждата ми е, че футболистите ще продължат със същия дух, манталитет и отношение, което ще е много важно занапред. Защото, ако погледнете на футбола в Европа, стандартът е много висок. Наистина футболът се глобализира и по мое мнение това е много добре за играта.

- С какво ви привлече Ирландия и това ли е работата, на която се наслаждавате?

- За мен е голямо удоволствие да водя този отбор. Можех да избера друга държава, но усетих, че тук ще намеря точните обстоятелства. Асистент ми е Лиъм Брейди - човек, когото познавам и се ползва с респект пред мен. Той ми помага със специфични съвети за ситуацията и футболистите тук. Манталитетът на местните играчи пък е като моя: техните сърца са фантастични. Допаднаха ми моментално и бях сигурен, че ще работим добре заедно. Когато за пръв път се видях с момчетата, им казах, че могат да ми вярват, защото имам опита да водя тима напред. За щастие, те възприеха моя ентусиазъм.

- Кажете нещо по избора на състава за двубоите с България и Италия?

- Винаги казвам, че не забравям някои футболисти. Дарън О`Дий ми допадна още докато игра за "Б" националния отбор, а сега в неделя вкара гол за "Селтик" срещу "Рейнджърс" и помогна за спечелването на купата на лигата в Шотландия. Стив Финън вече е възстановен, макар още да не се е завърнал в състава на "Еспаньол". Наистина, той не е готов физически да издържи и за двата ни двубоя, но е едно добро допълнение.

- Защо не повикахте халфа на "Манчестър Сити" Стивън Айрлънд?

- Той каза пред един вестник, че не искал да играе. Ами, хубаво, тогава няма да му се моля. Да не ми е син, че да го натискам. Преди време говорих с него и през цялото време той гледаше надолу в краката си, вместо да ме гледа в очите. Имам усещането, че извън терена Стивън е доста притеснителен човек и затова се опитах да му вдъхна самочувствие.

- Победа над България прави ли Ирландия фаворит в групата?

- Българите имат мач по-малко от нас, но ако спечелим срещу тях, ще водим вече с 10 точки. Обаче не е в наш интерес да мислим за това. Интересувам се само нашият манталитет да се запази, нашето бъдеще е да печелим мачовете си, това е задачата ни. И ако не е възможно да побеждаваме, е много, много важно да не губим.

- Имате ли вече виждане върху състава и играта на българския отбор?

- Българите ще бъдат огромно предизвикателство за нас. Те са много непостоянни, но могат да бъдат изключително сериозен противник. Имат много креативни играчи, които са заплаха за нас - Бербатов е важен за тях, също Ивелин Попов и Стилиян Петров. Понякога играят добре, понякога не, но са опасни и винаги са в състояние да постигнат желан резултат. Досега съм гледал българите 10 пъти на DVD. Знаете ли, например, как Благой Георгиев изпълнява фаулове? Гледайте тогава записи на DVD, аз го правя.

- Мислите ли с какъв състав ще излезете срещу Италия? По-различен ли ще е от този срещу България?

- Когато сядаш на масата, мислиш само за храната, която ще ядеш сега. За следващото ядене мислиш после. Имаме време да мислим за Италия по-късно.

- Каква бе реакцията на приятелите ви в Италия, когато жребият отреди воденият от Вас тим на Ирландия да срещне този на родината ви в световните квалификации?

- О, много, много хора се свързаха с мен след жребия. И ми казваха едно и също: "Не е толкова важно Ирландия да победи в тези два мача!" (смее се). Честно, бях много щастлив и се чувствах късметлия, че ще играя срещу тима на Италия. Това е чест. За мен ще е странна ситуация, защото съм горд италианец, но също така съм и професионалист и се чувствам поласкан да водя националния отбор на Ирландия. Не е проблем за мен, но очаквам, че ще съм мъничко емоционален, когато чуя двата химна. Но когато мачът започне, аз ще съм до футболистите, ще съм с моя тим.

- Навършихте 70 години. Неизбежният въпрос е: Това ли е вашата последна работа във футбола?

- Кой знае? Аз съм вярващ, така че оставете тези неща на Господ. Аз искам да Му благодаря за това, че съм още здрав, гладен за футбол и мотивиран да продължа да работя. Освен предизвикателството да класирам Ирландия на световното първенство в ЮАР нямам други планове. Нека видим какво ще стане. Синовете и дъщерите ми са щастливи, че продължавам, но жена ми Паола винаги ме пита: "Кога ще приключваш? Кога ще приключваш?" И все и отговарям: "В бъдеще!" Тя все се опитва да ме откъсне от футбола, но с без особен успех.

- Да очакваме ли Джовани Трапатони и Ирландия на Мондиал`10?

- Мисля, че ще успеем, но ни трябва и късмет - първо в мачовете, а след това и със здравето на основните ни футболисти. Не мога да отговоря със сигурност дали ще сме там, но съм уверен.