Забелязах, че има малко червен хайвер на ръкава си и му го казах. Той разсеяно го облиза и обясни:

- Останал е от вчерашното заседание на парламентарната комисия по замерянето на политиците.

- Тази пък комисия каква е?! - учудих се.

Той леко се засегна:

- Парламентарната комисия по замерянето на политиците бе създадена буквално онзи ден, след като по-по-онзи ден британският министър на икономиката Питър Манделсън бе замерен с порция зелен яйчен крем в лицето от възмутената екоактивистка.

- Значи сега започваме нашите политици... - мислено потрих ръце, защото в риалитито държах диктофона. - Кога ще ги замеряме?

- Не, вижте, не е нужно да замеряме нашите политици - разясни той. - Нашите политици са образцови!

- Тогава защо сте направили такава комисия? - засякох го.

- Защото сме неделима част от Европа, уважаеми - откачи се от кукичката той. - Щом там се замерят с яйчен крем, значи и ние тук трябва да сме готови за това!

- Ами щом трябва, подготвяйте се.

- Трябва, много трябва. В замерянето на политиците трябва да има ред, особено в България, която въпреки че е неделима част от Европа, има да наваксва в някои дреболии.

- Аз искам да съм перфектен! - споделих доверчиво. - Кажете, моля, как да замеряме нашите политици?

- Аз ви благодаря за този въпрос - каза ми той.

- Защо ми благодарите за този въпрос?

- Не знам, така са ме учили в школата в Симеоново - да благодаря за въпросите.

- Аха. И какво?

Той се прокашля деликатно и проговори:

- В замерянето на българските политици трябва да се спазват някои прости, но много важни правила. Никога не замеряйте български политик с яйчен крем. Много е дребно това. Нашите политици трябва да бъдат замеряни с пържоли, кюфтета, кебапчета, чер хайвер, сьомга и в краен случай със студени мезета.

- Аз много обичам гевреци - признах си. - Мога ли да ги замерям с гевреци?

- Може, ако са от тази сутрин - напъти ме председателят. - Вчерашният и особено онзиденшният геврек са опасни за политика, могат да го наранят.

- Един политик преди време го замериха с обувка, ние тук може ли?

- Може, но преди това проучете - кой номер носи съответният политик, и го замерете с подходящи обувки, които задължително трябва да са маркови. Не е обидно да те замерят с обувка - вдигна показалец той, - обидно е да те замерят с една обувка или с някакво менте!

- С друго с какво можем да замеряме нашите политици?

- Парламентарната комисия по замерянето на политиците препоръчва на гражданите да замерят нашите политици с костюми, ризи, вратовръзки...

- Маркови ли? - вметнах.

- Разбира се, че маркови, не замеряте кого да е! Освен това може да ги замеряте с рокли с гол гръб, тайори, малки черни рокли, джемпъри и всякакви дамски чанти - маркови.

- Друго има ли? - проучих.

- Засега няма, но като отима, веднага ще известим гражданите - съобщи той.

Прибрах диктофона, купих от улицата няколко геврека и започнах да го замерям с тях, викайки "На ти! На ти!".

Беше приятно, нищо че той ги улавяше със зъби във въздуха...